Югоизточна Европа е на прага на нова енергийна надпревара. Турция вече подготвя първите си морски вятърни електроцентрали, Гърция ускорява националната си програма с десетки планирани морски зони, а България – въпреки огромния си природен потенциал – все още няма нито един подобен проект.
Турция вече влиза в инвестиционната фаза
Анкара официално обяви условията за първия търг за морска вятърна електроенергия с мощност 1 гигават, а националната цел е до 2035 година да бъдат изградени 5 гигавата мощности. Общата стойност на програмата достига около 12,8 милиарда евро.
След няколкогодишни проучвания са избрани четири района – заливът Сарос,
районите край островите Гьокчеада и Бозджаада и крайбрежието на Едремит. Преди това са анализирани 19 морски зони, като са отчетени защитените територии, миграционните маршрути на рибите, международното корабоплаване, военните ограничения и радарните системи.
Победителите в търга ще получат право да използват морските мощности за срок от 49 години, а
строителството трябва да приключи до три години след издаването на лиценз. Определена е максимална изкупна цена от 11 американски цента за киловатчас и минимална от 7 цента,
като поне 25 процента от оборудването трябва да бъде произведено в Турция.
Международни компании като Вестас, Сименс Гамеса и Дженерал Електрик вече проявяват интерес към бъдещите проекти.
Гърция също ускорява темпото
След известно забавяне Атина отново придвижва националната си програма за морска вятърна енергия. Правителството вече е определило 19 потенциални морски района, като 6 от тях ще бъдат развити в първия етап на програмата. Първият търг се
очаква да бъде открит в района на Крит 1 край Сития през периода 2026–2027 година.
Гръцката национална стратегия предвижда най-малко 2 гигавата морски вятърни мощности до 2030 година, като дългосрочният потенциал надхвърля 12 гигавата. Повечето бъдещи съоръжения ще бъдат плаващи заради големите морски дълбочини.
Сред приоритетните райони са: източната част на остров Крит
– около 800 мегавата, зоната между островите Кос и Родос – до 550 мегавата, североизточната част на Егейско море – около 300 мегавата, Йонийско море и районът на Александруполис, където се подготвя пилотен проект с мощност 600 мегавата.
България – най-големият неизползван потенциал
На този фон България изглежда като държава с огромни възможности, които засега остават само на хартия.
Според европейски експертни оценки техническият потенциал на българската акватория на Черно
море достига между 116 и 132 гигавата, което е по-високо както от оценявания потенциал на Турция от около 75 гигавата, така и многократно над планираните мощности на Гърция.
Въпреки това страната ни няма специален закон за морската вятърна енергия, няма определени райони за изграждане на подобни съоръжения,
няма проведени държавни търгове и няма нито една действаща морска вятърна електроцентрала.
Единствената известна инициатива остава пилотен проект за плаващ вятърен генератор с мощност 5 мегавата край Варна, който все още очаква необходимите разрешения.
Кой е най-напред?
По отношение на реалните действия Турция безспорно води в региона. Страната вече е определила конкретни площадки, публикувала е условията за първите търгове и планира инвестиции за 12,8 милиарда евро.
Гърция е на следващата позиция – вече има приета стратегия,
определени десетки морски райони и подготвя първите концесии и търгове, като целта е до края на десетилетието да разполага с поне 2 гигавата морски мощности.
България, въпреки най-благоприятния природен потенциал в Черноморския регион, все още не е преминала от стратегически намерения към реални действия.
Нова енергийна карта на региона
Ако настоящите планове бъдат реализирани, през следващите десет години Егейско море може да се превърне в един от най-големите центрове за плаващи вятърни електроцентрали в Средиземноморието, а Турция и Гърция ще привлекат инвестиции за десетки милиарди евро, ще създадат нови корабостроителни,
инженерни и производствени предприятия и хиляди работни места.
На този фон България разполага с уникалната възможност да се включи в новата енергийна индустрия. Засега обаче страната остава единственият черноморски участник в тази надпревара, който все още стои на стартовата линия.
