Как са се излюпвали яйцата на овирапторите е въпрос, който отдавна стои между две възможности. От едната страна е познатият ни модел при съвременните птици: родителят седи върху яйцата и ги затопля с тялото си. От другата е по-старият модел, наблюдаван при крокодили и костенурки, при който по-голяма роля играе околната среда. Ново изследване показва, че при овирапторите вероятно не е действал само единият вариант в чист вид. Вместо това тези животни вероятно са разчитали едновременно и на собствената си топлина и на тази на слънцето.
Овирапторите са пернати, птицеподобни динозаври, живели в края на Креда. Днес те са особено интересни за учените, защото показват колко много от чертите, които свързваме с птиците, са се появили още преди истинските птици. Сред тези черти са перата, поведението около гнездото и вероятно някои форми на родителска грижа.
За да разберат по-добре как е ставало мътенето, изследователи създават модел в реален размер на овираптор и възстановяват гнездо по образец на вкаменелости от вида Heyuannia huangi. Яйцата са подредени в характерни пръстени, каквито се виждат и при запазени гнезда. След това екипът комбинира физически експерименти и компютърни симулации на преноса на топлина.
Резултатът е важен показва, че разположението на възрастното животно спрямо яйцата е имало голямо значение. При по-хладни условия температурите между външните яйца в едно и също гнездо са се различавали чувствително. Това означава, че част от яйцата вероятно са се развивали с различна скорост и не е изключено да не са се излюпвали едновременно.
При по-топли условия картината се променя. Температурните разлики между яйцата намаляват силно, което подсказва, че слънчевата топлина е играела съществена роля. С други думи, овирапторът вероятно не е бил единственият „инкубатор“. Слънцето е било активен участник в процеса.
Това е интересна разлика спрямо съвременните птици. При тях успешното мътене обикновено изисква тялото на родителя да поддържа сравнително равномерна температура между всички яйца. При овирапторите това изглежда е било по-трудно, защото формата на гнездото и подредбата на яйцата не позволяват пряк контакт с всяко яйце едновременно.
Изследователите стигат и до по-общ извод: мътенето при овирапторите вероятно е било по-малко ефективно от това при съвременните птици. Това обаче не означава, че е било „лошо“ решение. По-скоро става дума за различна стратегия, пригодена към различна среда. Ако гнездото е било полуоткрито и изложено на слънце, тогава комбинацията от телесна топлина и външно затопляне може да е била напълно работеща.
Тази идея има значение и за голямата картина в историята на еволюцията. Тя подсказва, че преходът от заровени яйца към по-открити гнезда не е станал с един скок. Възможно е да е имало междинни етапи, в които древните динозаври са използвали смесени стратегии. Именно такива „междинни решения“ често помагат на учените да разберат как една група животни постепенно е придобила белезите на друга.
Изследването е и добър пример колко полезно е съчетаването на вкаменелости с експерименти и моделиране. Самите фосили дават формата на гнездото и позицията на яйцата, но не могат директно да покажат как се е движела топлината. Когато към тях се добавят физически модели и симулации, картината става много по-пълна.
Накрая идва време и за една реабилитация на овирапторите, които дълго време погрешно са били представяни като „крадци на яйца“, каквото всъщност значи и наименованието им. Днес натрупаните данни все по-силно сочат към обратното: тези животни не само са пазели гнездата си, но вероятно са участвали активно в сложен и доста деликатен процес на мътене. Това не ги прави просто „странни динозаври“, а част от дългия еволюционен път към поведението, което днес виждаме при птиците.
