Един от големите въпроси в човешката еволюция е кога нашите предци са започнали не просто да забелязват свойствата на огъня в природата, а да го използват целенасочено. Ново изследване от пещерата Уондърверк в Южна Африка предлага отговор, който изтласква тази граница много назад: между 1,07 и 1,79 милиона години.
Причината това да е толкова важно е проста – огънят променя почти всичко: дава светлина, топлина, защита от хищници, а по-късно и възможност за готвене. Но археолозите трудно доказват ранната му употреба. След толкова много време пепелта, въглените и органичните следи са оскъдни, а естествени процеси могат да имитират следи от горене.
Новото проучване се опитва да заобиколи този проблем с по-прецизен метод. Екипът комбинира утвърдени химични анализи с нов подход, основан на луминисценцията на изгорели кости. Накратко, когато кости са били подложени на силно нагряване, те могат да реагират по характерен начин на определена светлина. Това позволява на учените да разграничат истински следи от горене от промени, настъпили по-късно по време на вкаменяването.
Изследователите са приложили този метод върху стотици дребни фосилни кости от пещерата. Най-силният аргумент не е само, че има изгорели останки, а къде са открити. Част от тях идват от участъци дълбоко в пещерата, приблизително на 30 метра навътре. Там естествените пожари отвън много трудно биха могли просто да „вдухат“ пламък и да създадат подобен модел на горене.
Това е една от причините авторите да смятат, че ранни хора вероятно са пренасяли естествено възникнал огън навътре в пещерата и са го поддържали за известно време. Тоест самото изследване не доказва, че тези хора вече са умеели сами да палят огън когато им потрябва. По-скоро подсказва, че вече са можели да го вземат от природен източник, например след мълния или пожар в саваната, и след това да го използват целенасочено.
Именно тук се крие голямата стойност на откритието. Да поддържаш огън, да го пазиш и да го внесеш в пещерна среда изисква поведение, което със сигурност не е просто случайно. То предполага планиране, наблюдение и разбиране, че огънят може да бъде полезен ресурс.
Пещерата Уондърверк не е непознато име в тази дискусия. Още по-ранни изследвания от същия обект сочеха следи от огън на около един милион години. Новите открития не отменят тези резултати, а разширяват времевия прозорец още по-назад и ги поставят върху по-стабилна методологична основа.
Особено ценен е и самият метод. Луминисцентният подход е неразрушителен, сравнително бърз и може да се прилага върху големи колекции от находки. Това означава, че в бъдеще археолозите ще могат да проверяват стари обекти наново и да търсят много по-фини следи от контролирано използване на огън.
Разбира се, археологията рядко работи с абсолютна сигурност, особено когато става дума за толкова древни пластове. Но когато няколко независими линии на анализ сочат в една и съща посока, увереността в извода става по-силна.
Ако в бъдеще тези резултати се потвърждават и на други ранни обекти, ще се наложи да мислим за нашите предци като за същества, които са започнали да управляват огъня много по-рано, отколкото доскоро предполагахме. Това не е просто детайл от праисторията. Това е една от стъпките, които са превърнали оцеляването в култура.
