AI, авторското право и сивата зона: Какво се решава в съдилищата, в Брюксел и в България

На 10 март 2026 г. Европейският парламент прие резолюция, която признава: сегашното авторско право не покрива добре генеративния ИИ. Същевременно британски съд отхвърли голяма част от иска на Getty Images срещу Stability AI, а Disney и Universal заведоха първото си дело срещу ИИ компания. За журналисти, учители и дизайнери това не е абстрактна дискусия, а въпрос как ще работят утре.

Когато през 2025 г. потребител на Midjourney (ИИ генератор на изображения) заявява изображение, в което Йода, Шрек и Елза стоят в една сцена, ИИ моделът го генерира без затруднение, но никое от трите студия не е давало разрешение за това. На 11 юни 2025 г. Disney и Universal заведоха съвместно дело за нарушение на авторски права срещу Midjourney в Окръжен съд в Калифорния. Това е първото такова дело от страна на големи холивудски студия срещу ИИ компания.

Делото е само едно от десетки. През април 2025 г. федерален съдия в Ню Йорк отказа да прекрати иска на The New York Times срещу OpenAI и Microsoft. През ноември същата година британски съд отхвърли голяма част от иска на Getty Images срещу Stability AI. А на 10 март 2026 г. Европейският парламент прие с 460 гласа „за“, 71 „против“ и 88 „въздържали се“ резолюция, която казва ясно: сегашната рамка не стига.

Какво вече знаем за пресечната точка между авторското право и ИИ, какво остава открито и какво от всичко това има значение за хората, които ежедневно работят с думи, образи и идеи?

В сивата зона

В центъра на спора стоят два принципа, които не пасват добре един на друг. От едната страна, генеративните ИИ модели се нуждаят от огромни масиви данни, за да се научат да създават смислен текст или образ. От другата, авторското право дава на създателя контрол върху възпроизвеждането и използването на негово произведение, включително правото да каже „не“.

В ЕС основният текст, който се опитва да отговори на този въпрос, е Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (CDSM Directive) от 2019 г. Тя предвижда изключения за text-and-data mining, при които при определени условия е допустимо да се правят временни копия на защитени материали за анализ. Носителите на права могат да направят opt-out, тоест изрично да забранят такова използване.

Текстът обаче беше написан преди ChatGPT, преди Midjourney и преди Stable Diffusion да се появят. Дали обучението на голям езиков модел е същото като text-and-data mining, дали opt-out механизмите работят на практика, дали отговорността пада върху компанията-разработчик, върху платформата или върху крайния потребител, всичко това остава отворен въпрос. Европейският парламент изрично смята, че сегашната рамка, включително CDSM Директивата, не е достатъчна, за да обхване лицензирането на защитени материали за генеративен ИИ.

Какво казват съдилищата

Към момента съдебните решения за ИИ и авторско право се движат в различни посоки и нито едно не дава окончателен отговор.

The New York Times срещу OpenAI и Microsoft

Делото, заведено в края на 2023 г., е едно от най-следените заради потенциалното му влияние върху всички езикови модели, обучени върху журналистическо съдържание. На 4 април 2025 г. федералният съдия Сидни Стайн от Южния окръг на Ню Йорк отхвърли голяма част от искането на OpenAI за прекратяване на делото. Съдията позволи основните искове за нарушение на авторско право да продължат, като отхвърли само част от исканията по Digital Millennium Copyright Act.

Съдията не реши делото по същество. Решението му е, че исковете на NYT за пряко нарушение, за подбуждане към нарушение и за разреждане на търговската марка ще продължат. Сред мотивите беше, че NYT е представил над сто страници с примери за изходи, които възпроизвеждат журналистически материали, в Exhibit J към исковата молба.

Делото продължава и през 2026 г. През октомври 2025 г. същият съдия отхвърли искането на OpenAI за прекратяване и в консолидирано дело на автори, сред които с примери, свързани с произведения на Джордж Р. Р. Мартин. Това означава, че въпросът дали обучението върху журналистически и литературни текстове може да мине като допустимо използване (fair use), все още не е разрешен.

Getty Images срещу Stability AI

В Лондон делото на Getty Images, голям дистрибутор на снимки, срещу британската компания Stability AI завърши по различен начин. На 4 ноември 2025 г. Високият съд на Англия и Уелс публикува решение, в което съдия Джоана Смит приема, че моделите Stable Diffusion не съдържат и не съхраняват възпроизвеждания на оригиналните снимки, върху които са били обучени, и следователно не са „заразени копия“ по смисъла на британското вторично авторскоправно нарушение.

Това е важен момент. По британското право, ако моделът не съдържа защитено произведение, тогава вторичното нарушение, тоест разпространението на „заразен“ предмет, не може да бъде доказано. Getty оттегли голяма част от първоначалните си искове по време на процеса, защото обучението на модела не е било извършено във Великобритания и доказването на пряко нарушение в британската юрисдикция стана невъзможно.

Един аспект Getty все пак спечели. Част от изображенията, генерирани от Stable Diffusion, възпроизвеждаха воден знак, наподобяващ марката на Getty, и съдът прие това за нарушение на търговска марка, макар и в много ограничен обхват.

Решението обаче не дава отговор на големия въпрос: дали обучението на ИИ модели върху защитени снимки само по себе си е нарушение? Getty обяви, че ще пренесе фактите и заключенията от британското дело в паралелно дело в САЩ.

Andersen срещу Stability AI и Midjourney

В САЩ делото на художниците Andersen и други срещу Stability AI и Midjourney продължава по същество. Съдът е приел, че твърдението на ищците, че за обучението са направени копия на защитени произведения, е достатъчно убедително, за да премине към следваща фаза. За Midjourney допълнително има искове, че самите изходи (outputs) могат да се разглеждат като производни произведения (derivative works). Това е важен аргумент, защото измества фокуса от технологията към резултата.

Disney и Universal срещу Midjourney

На 11 юни 2025 г. в Окръжен съд в Калифорния беше заведено първото съдебно дело за авторски права от страна на големите холивудски студия срещу ИИ компания. Disney и Universal обвиняват Midjourney, че неговата система генерира неразрешени копия на персонажи като Шрек, Хоумър Симпсън, Дарт Вейдър, Йода и героите от „Toy Story“.

Исковата молба е дълга 110 страници и описва услугата на Midjourney с категорична метафора. Студията настояват, че всяко отделно нарушение на авторско право заслужава отделно обезщетение. Те искат до 150 000 долара щети за всяко нарушено произведение по модела на установените статутни обезщетения по американското авторско право.

В отговор Midjourney поддържа линия, която вече е стандартна за ИИ компаниите: обучението е „трансформиращо“ използване и попада под fair use. Според главния изпълнителен директор Дейвид Холц, процесът е подобен на това студент по изкуства да разглежда чужди произведения и да се учи от тях.

Логиката на студията е по-проста. Каквото и да прави моделът „вътре в себе си“, крайният резултат възпроизвежда познати персонажи без лиценз. Тази линия на аргумент е важна за разбирането на цялата дискусия. Спорът все по-често се измества от абстрактното „как работи моделът“ към много по-лесно доказуемото „какво излиза накрая“.

Какво казва Европейският съюз

Резолюцията от 10 март 2026 г. на Европейския парламент не е директно приложим закон. Тя дава политически сигнал какво смята законодателят за работещо и какво не. Документът е изготвен от докладчика Аксел Фос и наименуван „Авторско право и генеративен изкуствен интелект, възможности и предизвикателства“. Парламентът призовава Комисията да предложи допълнителна правна рамка и въвеждането на стандартизирани opt-out механизми за носителите на права, включително централизиран европейски регистър за тяхното управление.

Сред конкретните предложения са няколко, които заслужават внимание:

Доставчиците на генеративен ИИ да оповестяват подробен, поелементен списък на защитеното с авторско право съдържание, използвано за обучение, независимо от това в коя юрисдикция е извършено самото обучение. Същото изискване следва да важи и за следващи употреби, включително генериране на отговори и генериране, допълнено с извличане.
Носителите на права да получат стандартизирани машинно четими формати, чрез които ефективно да изключват произведенията си от автоматичното събиране на данни, евентуално управлявани и публикувани от Службата на ЕС за интелектуална собственост (EUIPO).
Евродепутатите подчертават, че съществуващото законодателство на ЕС за авторското право трябва да се прилага стриктно спрямо всички модели на генеративен ИИ, независимо къде са обучени, а творческият сектор формира близо 7% от брутния вътрешен продукт на ЕС.
Резолюцията също така настоява, че всяко по-нататъшно използване на пресово съдържание за генериране на отговори трябва да минава през изричното съгласие на медията. Това е директно свързано с тревогата за медийния плурализъм и с риска журналистическият труд да бъде „източван“ от системи, които след това отнемат трафика на новинарските сайтове.

Какво важи в България

В България авторското право се урежда от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), който след поредица изменения транспонира европейските директиви, включително тази за цифровия единен пазар. В практиката това вече води до по-чести спорове между създатели и платформи, нови лицензионни модели и засилено използване на автоматични филтри за съдържание.

Принципът, който има най-голямо значение за дискусията за ИИ, е човешкото авторство. По българското право, както и по утвърдената европейска практика, автор може да бъде само физическо лице. Това поставя автоматично генерираните произведения в зона на правна несигурност. Ако даден текст или образ е произведен изцяло от ИИ модел, без съществена човешка творческа намеса, не е ясно дали той изобщо има автор по смисъла на закона и кой може да упражнява права върху него.

Юристите, които работят с IT компании, маркетингови агенции и творци в България, препоръчват най-често три неща. Първо, ясно договорно уреждане на правата върху ИИ съдържание. Второ, вътрешни политики за използване на генеративни инструменти. Трето, проверка дали използваните модели не нарушават чужди авторски права.

Един често пренебрегван детайл: софтуерът в България се защитава като литературно произведение. Това означава, че програмистът е автор, а работодателят обикновено получава имуществените права по силата на трудов договор. Същата логика, приложена към ИИ генерирания код, още не е тествана в български съд, но принципът за човешко авторство ще тежи.

Кой притежава ИИ генерираното съдържание

Често срещано опростяване е: „щом аз съм написал промпта, резултатът си е мой“. По-точно е да се каже друго. Не „притежавате автоматично“ ИИ произведението, а „може да имате права само ако има достатъчно човешко авторство или договорно уредени права върху използването“. Самият факт, че сте написали промпт, не гарантира непременно авторско право върху резултата по европейските стандарти за оригиналност.

Това не означава, че ИИ съдържанието е „безстопанствено“ във всеки смисъл. На практика върху него могат да действат: договорните условия на платформата, върху която е създадено, правата върху използваните входни материали, рискът от сходство с чужди произведения, правата върху търговски марки, образ, глас и личност, както и правилата за нелоялна конкуренция.

С други думи, дори когато няма ясен „автор“ в традиционен смисъл, върху резултата от ИИ работа лежат много други правни ограничения. Това е особено важно при търговска употреба, при реклами и при публикации, които ще достигнат широка аудитория.

Какво следва от това за хората, които работят с ИИ

Дискусията изглежда абстрактна, но рискът е напълно практически. Ето някои обобщени препоръки за три професионални групи, които работят с ИИ ежедневно.

За журналисти. Не приемайте, че щом ИИ е обобщил статия, тя е свободна от авторски права. В ЕС нараства чувствителността към използването на пресово съдържание за обучение, за генериране на отговори и за пренасочване на трафик от новинарски сайтове. Проверете дали редакцията ви има политика за външни ИИ инструменти, особено при качване на непубликувани текстове, интервюта и снимки. Бъдете прозрачни кога е използван ИИ и не публикувайте машинни резюмета без фактологична проверка. Парламентът свързва този въпрос както с медийния плурализъм, така и с риска от размиване между истинско и синтетично съдържание.

За учители и университети. ИИ е полезен помощник за структура, упражнения и адаптиране на материали. Не качвайте обаче цели защитени учебници, сканирани книги или платени ресурси в публични генеративни системи, без да имате правно основание. Обяснявайте на ученици и студенти разликата между „използвам ИИ като инструмент“ и „предавам автоматично генериран текст като собствено оригинално произведение“. При учебни материали пазете следа кой какво е създал: промпт, редакции, човешки принос, източници, версии.

За дизайнери и визуални автори. Не разчитайте, че всеки генериран образ е безопасен за търговска употреба. Делата срещу Stability AI и Midjourney показват реален риск при сходства със защитени изображения, при наличие на остатъчни водни знаци (както в случая на Getty) и при възпроизвеждане на познати персонажи (както в случая с Disney). Пазете доказателства за процеса си: скици, moodboard, слоеве, история на промптовете, ръчни редакции. Те могат да помогнат, ако трябва да докажете човешки творчески принос. При работа за клиент уреждайте договорно кой носи риска, кой има право на употреба и какво се случва при евентуални претенции на трети страни.

Какво да следим оттук нататък

В следващата година – година и половина ще се случат няколко неща, които ще определят посоката на правото.

Първо, очаква се ревизия на европейската Директива за авторското право, заедно с нов доклад на комисията CULT за културните и творческите сектори в епохата на ИИ и стратегия на Европейската комисия за ИИ в творческия сектор. Тези три инструмента ще покажат дали политическият сигнал от резолюцията ще се превърне в реално задължение.

Второ, делата на New York Times, Andersen и консолидираните искове на автори в САЩ ще преминат към фази, в които се решава по същество дали обучението на ИИ модели върху защитени произведения попада под fair use. Това е голямото неизвестно, от което зависи бизнес моделът на по-голямата част от индустрията.

Трето, паралелното дело на Getty Images в САЩ ще пренесе фактите от британското решение в по-благоприятна за носителите на права юрисдикция. Това ще покаже дали „няма копия в модела“ е универсален аргумент или специфика на британското право.

Четвърто, делото на Disney и Universal срещу Midjourney ще създаде прецедент по линията „какво излиза накрая“. Ако делото бъде спечелено от студията или приключи с лицензионно споразумение, всички генеративни ИИ платформи ще трябва да филтрират по-сериозно търсенията за защитени персонажи.

Балансът, който се търси

В ЕС и в България към средата на 2026 г. Все още не е решено окончателно дали всяко обучение на ИИ върху защитени произведения е нарушение. Правото обаче се движи в ясна посока: повече прозрачност за това какво е било използвано, по-силен контрол на носителите на права, възможно лицензиране и запазване на принципа, че авторът е човек.

За практикуващите това означава нещо просто. Сивата зона остава сива, но границите ѝ започват да се изясняват. Който работи с генеративен ИИ днес и не пази документация за процеса си, не урежда договорно правата и не проверява изхода на модела, поема риск, който след две години може да стане много по-видим.

Използвани източници:

Автор: Радослав Тодоров

Изображения: canva.com