Междузвездните обекти са редки гости. Те не са родени около Слънцето, а преминават през нашата система по траектория, която показва, че идват от друго звездно обкръжение. Затова всеки такъв обект е като малка проба от чужда планетна система – материал, който иначе не бихме могли да докоснем или изследваме отблизо.
Нови наблюдения с космическия телескоп James Webb показват, че кометата 3I/ATLAS носи химичен подпис, различен от този на повечето комети в нашата Слънчева система. NASA съобщава, че Webb е получил първия средноинфрачервен химичен „отпечатък“ на междузвезден обект и директно е открил метан около 3I/ATLAS. Резултатите са публикувани в The Astrophysical Journal Letters.
Наблюденията са направени с инструмента MIRI – Mid-Infrared Instrument. Той разделя инфрачервената светлина на отделни дължини на вълната, а така учените могат да разпознаят кои молекули се намират в газовете около кометното ядро. В случая Webb е наблюдавал 3I/ATLAS два пъти след преминаването ѝ най-близо до Слънцето: на 15-16 декември, когато обектът е бил на около 329 милиона километра от Слънцето, и отново на 27 декември, на около 379 милиона километра.
Най-интересната част е метанът. Това е летливо вещество – при подходящи условия преминава лесно от лед в газ. Според NASA фактът, че метанът се появява след близкото преминаване край Слънцето, подсказва, че той вероятно е бил скрит под повърхностния слой на кометата. Горният слой може да е действал като изолация, докато слънчевото нагряване не е достигнало по-дълбоко разположен лед.
Измерванията показват и необичайно високо количество въглероден диоксид спрямо водата. Това е важно, защото кометите са своеобразни „фризери“ от ранните етапи на планетните системи. Съотношенията между вода, въглероден диоксид, метан и други летливи вещества носят информация за условията, при които обектът се е формирал: температура, разстояние от звездата, химичен състав на първичния диск.
При 3I/ATLAS комбинацията от метан и много въглероден диоксид подсказва, че кометата може да е възникнала в среда, различна от типичната за кометите около Слънцето. Това не означава, че учените вече знаят точната ѝ родна система. Но означава, че обектът носи измерима химична разлика, която може да бъде сравнявана с други комети – както от нашата система, така и от бъдещи междузвездни посетители.
Webb е проследил и как активността на кометата намалява, докато тя се отдалечава от Слънцето. Произвeждането на газове спада, като водата намалява най-ясно. Това е очаквано: когато кометата получава по-малко топлина, по-малко лед се изпарява. Водата е по-слабо летлива от метана и въглеродния диоксид, затова нейното отделяне спира по-бързо при охлаждане.
Само за няколко десетилетия астрономията преминаха от откриването на първи екзопланети до химичното изследване на материал, дошъл от друга система. 3I/ATLAS не е заплаха за Земята, но е научна възможност: кратък прозорец, в който телескопите могат да анализират тяло, което след време ще напусне отново нашия космически район.
Най-ценни ще бъдат сравненията. Ако бъдещите междузвездни обекти показват сходна химия, това може да говори за общи процеси при формирането на комети извън Слънчевата система. Ако всеки обект е силно различен, това ще подсили идеята, че планетните системи произвеждат много разнообразни ледени тела. И в двата случая Webb показва, че вече можем да четем тази химична история отдалеч.
