На височина 2235 метра в източните Пиренеи археолози проучват пещера, която изглежда е била много повече от временно убежище. Ново изследване в Frontiers in Environmental Archaeology описва Пещера 338 — високопланински обект в долината Фрезер, близо до Кералбс в Североизточна Иберия — като място на многократни праисторически посещения, вероятно свързани с обработка на медносъдържащ минерал.
Дълго време високите планински зони са разглеждани като периферни пространства за праисторическите общности: места, през които хората преминават за кратко, но рядко използват интензивно. Пещера 338, обаче, предлага по-различна картина. Разкопките между 2021 и 2023 г. показват добре запазена последователност от човешки дейности, обхващаща периоди от ранното пето хилядолетие пр.н.е. до късното първо хилядолетие пр.н.е.
В участък от около 6 квадратни метра до входа на пещерата учените идентифицират четири слоя на използване. Най-старият съдържа въглени, датирани на около 6000 години. Най-впечатляващи обаче са вторият и третият слой, където са открити 23 огнища и множество натрошени зелени минерални фрагменти. Част от тях са били променени от нагряване, докато други материали в пещерата не показват същия ефект. Това подсказва, че огънят е бил използван целенасочено, а не случайно.
Зеленият минерал все още се анализира окончателно, но според изследователите най-вероятно става дума за малахит — минерал, богат на мед. Ако това се потвърди, Пещера 338 може да се окаже едно от най-ранните известни места в Европа, където хората систематично са използвали високопланинска среда за добив или обработка на медносъдържащи суровини.
Датирането показва, че огнищата не са резултат от еднократно събитие. Някои структури се припокриват, което означава, че едно и също пространство е било използвано отново и отново. В същото време те остават достатъчно отделени, за да се заключи, че посещенията са били разделени от периоди без активност. Това говори за повтарящи се, вероятно добре организирани пътувания, а не за постоянно селище.
Пещерата пази и други находки. В третия слой са открити човешки останки — кост от пръст и млечен зъб, свързани с поне едно дете на около 11 години. Засега няма достатъчно данни да се каже дали двете находки са от едно и също дете, каква е причината за смъртта или дали пещерата е била използвана като погребално място. Но възможността за подобна функция остава отворена, особено защото разкопките още не са достигнали пълната дълбочина на обекта.
Открити са и две украшения — едно от черупка и едно от зъб на кафява мечка. Черупката има паралели в други обекти в Каталуния, което може да подсказва връзки или споделени традиции между различни общности. Мечият зъб е по-рядък и може да е имал по-специфично символно значение, свързано с местната среда.
Значението на Пещера 338 е в това, че обектът променя мащаба на въпроса. Не става дума просто дали праисторическите хора са можели да стигат високо в планината. Става дума за това дали планинските ресурси са били част от дългосрочни стратегии за движение, сезонна организация и добив. Данните от пещерата показват, че високите части на Пиренеите не са били само граница на обитавания свят, а активна част от него.
