Защо AI може да е по-мощен от интернет и пак да отнеме 30 години, докато усетим ефекта. Лекция на проф. Чад Джоунс пред Stanford Graduate School of Business.
По лекция на проф. Чад Джоунс (Recorded during GSB Spring Reunions, May 1, 2026. )
В Силициевата долина почти всеки ден четем един и същ сюжет: изкуственият интелект ще промени всичко, и то скоро. Икономистът Чад Джоунс от Станфорд цял живот изучава защо някои икономики растат бързо, а други не. И когато седне да пресметне какво всъщност ще направи AI с растежа, стига до отговор, който не пасва нито на оптимистите, нито на скептиците. Растежът наистина ще се ускори драматично, казва той, но експлозията ще е изненадващо бавна.
Това звучи противоречиво. Как нещо може едновременно да „избухва“ и да е бавно? Отговорът се крие в една проста идея от инженерството: веригата е здрава само колкото най-слабото си звено.
Два крайни сценария
За да обясни къде се намираме, Джоунс рисува два полюса.
Първият е сценарият, който той нарича с думата от Силициевата долина FOOM, тоест внезапен скок. AI вече пише софтуер по-добре от хората. Един такъв изкуствен агент може да помогне за писането на по-добри алгоритми, които правят следващия AI още по-умен. После пускаш милиони такива агенти в един център за данни, всеки от тях работещ стотици пъти по-бързо от човек, и ги караш да измислят нови лекарства, по-добри чипове, по-добри роботи. „Държава от гении в един център за данни“, както се изразява шефът на Anthropic Дарио Амодей. Ако този разказ е верен, растежът просто експлодира.
Вторият сценарий е точно обратното: AI е поредната „нормална“ технология . Тук Джоунс показва графиката, която го е направила известен. Жизненият стандарт в САЩ расте с около 2% годишно вече 150 години. И най-интересното: през тези 150 години се появяват електричеството, двигателят с вътрешно горене, антибиотиците, транзисторът, компютрите, интернет. Всяка от тези технологии преобразява живота из основи. А растежът остава 2%.
Как е възможно толкова мощни открития да не ускорят растежа? Защото без тях растежът щеше да се забави. При всяка отделна технология идеите постепенно свършват. „Парният двигател остава без пара“, както се шегува Джоунс. Електричеството просто поема щафетата и поддържа същите 2% за още 50 години. Песимистичната версия за AI е, че той ще е поредната технология, която ни държи на 2% за следващия половин век.
Тайната дума: слаби звена
Истината, смята Джоунс, е някъде по средата. А ключът да я разберем е концепцията за слабите звена.
„Веригата е здрава само колкото най-слабото си звено.“
Помислете какво е нужно, за да излезе нов iPhone. Трябва да го проектираш, да намериш частите, да го произведеш с микронна точност, да го доставиш, да организираш рекламата и продажбите. Ако само едно от тези звена се счупи, голяма част от стойността изчезва. Космическата совалка „Чалънджър“ се взривява заради едно гумено уплътнение за 25 долара.
Сега си представете верига с 20 звена. Правите 17 от тях невероятно здрави. Това помага, но не променя истински силата на цялата верига, защото винаги остават три слаби звена.
Джоунс дава добър пример. В джоба си носим компютър със 100 милиона пъти повече транзистори, отколкото е имала съответната техника през 70-те години. Но той самият не е 100 милиона пъти по-продуктивен в изследванията си. Защо? Компютърът може да смята матрици светкавично, но всеки от нас все пак трябва да реши кои данни да сложи в тях и какви въпроси да зададе. Това са другите, неподобрени звена, които го ограничават. Вместо 100 милиона пъти, той е може би два-три пъти по-продуктивен.
Слабите звена са и източникът на оскъдност. А оскъдността, едно от основните правила в икономиката, носи висока цена. Когато нещо е навсякъде, цената му пада. Компютрите днес са най-разпространеното нещо в икономиката и точно затова делът им в общия доход всъщност намалява, а не расте.
Парадоксът на безкрайния софтуер
За да провери идеята, Джоунс прави мисловен експеримент в своя модел. Всички очакват AI скоро да автоматизира писането на софтуер. Добре, а ако имахме безкрайно много софтуер, колкото поискаме, безплатно? Колко по-богати щяхме да сме?
Отговорът е изненадващо скромен. Софтуерът е около 2% от икономиката, така че безкрайният софтуер би ни направил само 2% по-богати. Всичко останало, всички други слаби звена, продължава да ни спъва. Изводът: да автоматизираш едно нещо отлично, не стига. Трябва постоянно да автоматизираш слабите звена, едно след друго.
Затова, когато Джоунс пуска модела напред във времето, дори в най-агресивния сценарий експлозията отнема десетилетия. В умерения сценарий растежът се ускорява от 2% към 2,3%, после към 2,6%. До 2050 г. сме само около 4% по-богати. Чак след векове растежът стига сериозните 50% годишно. Експлозия има, но е забавена. Причината е все същата: слабите звена.
Защо радиолозите все още имат работа
Същата логика обяснява и един от най-горещите въпроси: ще ни вземе ли AI работата?
През 2016 г. нобеловият лауреат Джефри Хинтън, един от бащите на дълбоките невронни мрежи, заявява, че трябва да спрем да обучаваме радиолози, защото до пет години AI ще ги замени. Днес имаме повече радиолози отпреди, и им плащат повече. Хинтън не е сгрешил, че AI чете скенери много добре. Сгрешил е, защото работата е сноп от много задачи. Когато AI поеме 75 от тях, останалите 25 стават оскъдни и ценни. Радиологът с AI помощник е по-продуктивен, а не излишен.
Но не всяка професия е радиология. За шофьорите на Uber Джоунс е по-малко оптимистичен. И тук обаче слабите звена се намесват по интересен начин. Самоуправляващите се коли изглеждат прост проблем: завърташ волана наляво или надясно, натискаш газта или спирачката. Първото състезание на DARPA е през 2004 г. Повече от 20 години по-късно колите Waymo вече се движат из Сан Франциско, но извън региона са рядкост. Физическият свят е сложен и пълен със слаби звена. Промените отнемат много повече време, отколкото очакваме.
Светът на изобилието и неговите рискове
В свят, където AI променя всичко, икономиката е огромна. Има какво да се преразпредели. Джоунс дори се пита какво ще прави самият той, когато AI започне да пише по-добри икономически модели от него. Аналогията му е пенсионирането. Не казваме за пенсионерите, че са изгубили смисъла си. Те пътуват, виждат приятелите си, занимават се с грънчарство. Неговата версия, шегува се, ще е да се занимава с грънчарство, да пее песни и да се събира с приятели икономисти, на които AI ще преподава последния модел на растежа.
Джоунс признава, че го е страх от бъдещето заради катастрофичните рискове. Двата сценария, които го тревожат, са „лошият човек“ и „извънземният разум“.
Лошият човек е лесен за разбиране. Какво става, ако някой хакер получи достъп до много мощен бъдещ модел и го попита как да създаде вирус, по-смъртоносен от ебола, който се проявява чак след три месеца? Ядрените оръжия оцеляхме, защото малцина имаха достъп до червеното копче. Ако осем милиарда души имат достъп до такова копче, можем ли да сме сигурни, че никой няма да го натисне?
Вторият сценарий е по-спекулативен. Представете си, че тази вечер научаваме за извънземен кораб на път към Земята. Първо ще се развълнуваме. После ще се замислим, защото в историята срещата между по-напреднала и по-изостанала цивилизация рядко завършва добре за втората. Джоунс цитира въпроса на специалиста по AI Стюарт Ръсел:
„Как запазваме властта си над същества, по-могъщи от нас?“
И тук слабите звена носят лоша новина. Здравата страна на модела се подобрява бавно, но крехката страна се чупи бързо. Едно счупено звено сваля цялата верига. Затова ползите идват за десетилетия, но рисковете могат да дойдат скоро.
Колко интернета струва AI?
Джоунс завършва с въпрос, който помага да си подредим мислите. Колко промени интернет света между 1990 и 2020 г.? Много. А колко интернета струва AI?
Отговорът му: вероятно много интернети. AI най-вероятно е по-преобразяващ от всичко, което сме виждали. Но ще отнеме повече време, отколкото мислим. А това, че ще отнеме 30 години вместо пет, не значи, че ефектът няма да е огромен.
Какъв е практическият съвет на икономиста за младите? Уменията, които се преподават в бизнес училище, ще останат ценни, защото няма да искаме да оставим AI да взема всички решения сам. Мениджърите, които ще се съветват с AI и ще правят последния избор, ще са оскъдното, ценно звено. И още един съвет, донякъде на шега, донякъде сериозно: притежавайте дял от икономиката. Който държи акции в компаниите, които създават тези технологии, в свят на изобилие ще е добре. Тревожно е за тези, които нямат нищо.
Източник:
- Чад Джоунс (Stanford GSB), „A.I. and Our Economic Future“: пълна лекция в YouTube
- Научна основа: Charles I. Jones & Christopher Tonetti, „Past Automation and Future AI: How Weak Links Tame the Growth Explosion“ (Stanford, NBER, 2025)
