Гърбатите китове са известни с дългите си миграции между студени райони за хранене и по-топли райони за размножаване. Ново изследване обаче показва, че понякога отделни животни могат да прекосяват океаните по начин, който надхвърля досегашните представи за връзките между популациите.
Учени са документирали два случая на гърбати китове, заснети както в източна Австралия, така и край Бразилия — две размножителни области, разделени от повече от 14 000 километра по права линия. Единият кит е регистриран на разстояние поне 15 100 километра между наблюденията, което според авторите е най-голямото потвърдено разстояние между две засичания на конкретен гърбат кит.
Изследването е публикувано в Royal Society Open Science под заглавие „Първи доказателства за двупосочен обмен между отдалечени популации на гърбати китове, размножаващи се в Източна Австралия и Бразилия“. То използва 19 283 подбрани фотографии на опашните перки на китове, събирани между 1984 и 2025 г. от източна Австралия и Латинска Америка. Тези перки, имат уникални шарки — подобно на пръстови отпечатъци — и позволяват разпознаване на отделни животни през годините.
Първият случай включва кит, сниман в Харви Бей, Куинсланд през 2007 г. и отново там през 2013 г., а по-късно заснет край Сао Пауло, Бразилия през 2019 г. Минималното разстояние между тези места е около 14 200 километра. Вторият случай е още по-впечатляващ: кит, заснет през 2003 г. край архипелага Аброльос — основна размножителна зона на гърбатите китове край Баия, Бразилия — е разпознат отново през септември 2025 г. в Харви Бей, Австралия. Разстоянието между наблюденията е 15 100 километра.
Важно е да се подчертае, че тези числа са минимални. Учените знаят само къде са били направени снимките, не и точния маршрут. Реалният път може да е бил много по-дълъг, защото китовете не се движат по идеална права линия между две точки.
Как е възможно да се открие подобна връзка след десетилетия? Отговорът е комбинация от дългосрочни научни програми, международно сътрудничество и гражданска наука. Част от снимките идват от изследователи, а друга — от хора и организации, които качват наблюдения в глобалната платформа Happywhale. Автоматизирано разпознаване на изображения предлага възможни съвпадения, след което те се проверяват ръчно.
Откритието не означава, че такива преходи са обичайни. Напротив: според статията те са изключително редки. В масив от почти 20 000 идентифицирани китове са намерени само два подобни случая — около 0,01% от включените животни. Интервалите между наблюденията са 6 и 22 години, което подсказва, че вероятно не става дума за редовна миграция, а за редки събития в живота на отделни индивиди.
И все пак значението е голямо. Дори редки движения между далечни размножителни популации могат да влияят върху генетичното разнообразие. Те могат да помагат на популациите да останат по-свързани, отколкото изглежда на пръв поглед. Авторите свързват резултатите и с хипотезата за „Обмен в Южния океан“ — идеята, че китове от различни размножителни групи може понякога да се срещат в общи антарктически райони за хранене и след това да се върнат към различен маршрут.
Климатичните промени също са част от въпроса. Промените в антарктическия морски лед и в разпространението на антарктическия крил — основна храна за гърбатите китове — могат да влияят на миграционните пътища. Изследването не доказва, че климатът е причинил конкретните рекордни движения, но показва защо дългосрочното наблюдение на океанските животни е толкова важно.
