Понякога един фосил е достатъчен, за да отвори цял прозорец към непозната екосистема. В случая с Tanyka amnicola учените не разполагат дори с цял скелет, а с девет челюсти. Но тези челюсти са толкова необичайни, че описват нов вид животно, живяло преди около 275 милиона години в района на днешна Бразилия.
Откритието е описано в Proceedings of the Royal Society B от международен екип с участие на Field Museum, Университета на Вилнюс, Федералния университет на Пиауи, Museum für Naturkunde Berlin и други институции. Фосилите са намерени в сухо речно корито в гориста област близо до Амазония, във формацията Pedra de Fogo — един от редките прозорци към раннопермските животни на древния суперконтинент Гондвана.
Името Tanyka идва от местния език гуарани и означава „челюст“, а amnicola — „живеещ край река“. Името е подходящо, защото засега именно челюстите са основната следа към това животно. Всяка е дълга около 15 см, а формата им първоначално е объркала палеонтолозите. Челюстта е усукана: част от зъбите сочат настрани, а вътрешната повърхност е покрита с множество малки зъбчета, наречени дентикули.
Според водещия автор Джейсън Пардо екипът дълго се е чудил дали странната форма не е деформация. Но когато една и съща особеност се вижда в девет различни челюсти, включително добре запазени екземпляри, обяснението става друго: това не е случайна повреда, а реална анатомия.
Tanyka принадлежи към древна линия тетраподи — групата на четириногите гръбначни, в която днес попадат земноводни, влечуги, птици и бозайници. Най-ранните тетраподи се разклоняват в различни еволюционни посоки, но някои стари линии продължават да съществуват редом с по-нови групи. Затова учените описват Tanyka като „жив фосил“ за своето време: не защото е живяла доскоро, а защото е представлявала остатък от по-древна линия в период, когато други тетраподи вече са се развивали в различни направления.
Най-любопитната част е храненето. При нас долните зъби сочат нагоре към небцето. При Tanyka усуканата челюст е поставяла част от зъбите странично, а вътрешната повърхност с дребни дентикули вероятно е работила като груба „рендосваща“ зона. Учените предполагат, че горната челюст е имала подобна структура и че двете повърхности са се търкали една в друга. Такъв механизъм би бил подходящ за смилане на растителна храна.
Това е важно, защото много от родствените ранни тетраподи се смятат за месоядни. Ако Tanyka наистина е била растителноядна поне част от времето, тя показва, че екологичните роли в ранния Перм са били по-разнообразни, отколкото бихме предположили само от по-добре познатите фосили от Северното полукълбо.
Как е изглеждало цялото животно? Тук науката е внимателна. Екипът не е намерил череп или скелет, свързан безспорно с тези челюсти. По сравнение с близки форми Tanyka може би е приличала на саламандър с по-дълга муцуна, вероятно до около 90 см дължина, и е живяла във водна или крайводна среда. Но това са предпазливи оценки, не завършена реконструкция.
Откритието е ценно и географски. Преди 275 милиона години днешна Бразилия е била част от Гондвана — огромен суперконтинент, включвал Южна Америка, Африка, Австралия и Антарктида. Фосилният запис от този регион и период е значително по-оскъден от този в някои северни райони. Затова всяко добре описано животно от Pedra de Fogo помага да се разбере как са били устроени древните екосистеми: кои животни са живели там, как са се хранили и какви еволюционни експерименти са се случвали далеч преди появата на динозаврите.
Tanyka amnicola е добър пример как палеонтологията работи не само с красиви цели скелети, а и с малки, но информативни части. Девет странни челюсти се оказват достатъчни, за да покажат животно, което няма пряк аналог днес — и да напомнят, че еволюцията често е много по-изобретателна, отколкото очакваме.
