Image: NASA
Марсоходът Curiosity на NASA е открил в марсианска скала най-разнообразната досега група органични молекули, намирана на Червената планета. Резултатите са описани в научна публикация в Nature Communications и са представени от Jet Propulsion Laboratory на NASA.
Важно е още в началото да се уточни какво означава това. „Органични молекули“ не означава доказателство за живот. В науката така се наричат молекули, съдържащи въглерод. Те могат да се образуват както чрез биологични процеси, така и чрез геологични или химични процеси без участие на живи организми. Според NASA учените нямат начин да кажат дали откритите молекули са създадени от биологични или от геологични процеси — и двата варианта са възможни.
Откритието обаче е важно, защото потвърждава, че древният Марс е имал химия, която би могла да поддържа живот. То също така показва, че органични съединения могат да се съхраняват в марсиански скали в продължение на милиарди години, въпреки че радиацията на Марс може да разгражда такива молекули с времето.
Скалната проба е известна с името „Mary Anning 3“ — на името на английската изследовател на фосили и палеонтолог Мери Анинг. Curiosity я е пробил и анализирал през 2020 г. Пробата е взета от част от планината Mount Sharp, която според NASA е била покривана от езера и потоци преди милиарди години. Тази среда е преминавала през периоди на навлажняване и изсъхване, а районът е бил обогатен с глинести минерали. Такива минерали са важни, защото могат да запазват органични съединения.
В пробата са идентифицирани 21 въглеродсъдържащи молекули. Седем от тях са открити за първи път на Марс. Сред новооткритите съединения има азотен хетероцикъл — пръстен от въглеродни атоми, който включва азот. NASA отбелязва, че подобен тип молекулна структура се разглежда като предшественик на РНК и ДНК — нуклеиновите киселини, които са ключови за генетичната информация.
В публикацията се споменава и бензотиофен — молекула, съдържаща въглерод и сяра. Тя е откривана в много метеорити. Според NASA такива метеорити и органичните молекули в тях са разглеждани от някои учени като възможен източник на пребиотична химия в ранната Слънчева система.
Анализът е направен с инструмента Sample Analysis at Mars, или SAM — минилаборатория, разположена в „корема“ на Curiosity. Марсоходът използва бормашина в края на роботизираната си ръка, за да раздроби внимателно избрана скала на прах. След това пробата се подава към SAM, където високотемпературна пещ нагрява материала. Отделените газове се анализират от инструментите в лабораторията, за да се определи съставът на скалата.
SAM може да прави и т.нар. „мокра химия“ — да поставя проба в малка чашка с разтворител. Тези реакции могат да разграждат по-големи молекули, които иначе биха били трудни за откриване и идентифициране. За пробата Mary Anning 3 е използвано вещество, наречено тетраметиламониев хидроксид, или TMAH. Според NASA това е първата марсианска проба, изложена на TMAH от Curiosity.
За да проверят как работи този метод с извънземни материали, авторите са тествали техниката и на Земята с проба от метеорита Murchison. Това е един от най-изследваните метеорити и съдържа органични молекули от ранната Слънчева система. При обработка с TMAH пробата от Murchison е разградена до някои от молекулите, наблюдавани и в Mary Anning 3, включително бензотиофен. Според NASA този резултат потвърждава, че молекулите, открити в марсианската проба, биха могли да се получат от разграждането на още по-сложни съединения, свързани с химията, релевантна за живота.
Това откритие допълва предишен резултат, при който Curiosity е открил най-големите досега органични молекули на Марс — дълговерижни въглеводороди, включително декан, ундекан и додекан.
Научният смисъл на новото откритие не е, че на Марс е намерен живот. Такова заключение не следва от данните. Смисълът е по-точен и също толкова важен: Curiosity открива разнообразни органични молекули в древна марсианска среда, която някога е била свързана с вода, глинести минерали и условия, подходящи за съхраняване на химични следи в скалите.
Това прави пробите от Марс още по-ценни за астробиологията. Те не дават окончателен отговор дали някога е имало живот на Червената планета, но помагат на учените да разберат каква химия е съществувала там и какви следи могат да оцелеят в марсианските скали през милиарди години.
