Петро Хурин разказва, че здравето му никога не е било същото, след като преди 40 години е бил изпратен да се справи в последиците в района на Чернобил след най-тежката ядрена авария в историята.
Той е бил сред стотиците хиляди „ликвидатори“, изпратени да почистят след експлозията в реактор
№ 4 на атомната електроцентрала в Чернобил, в Северна Украйна, на 26 април 1986 г. Катастрофата води до разпръскването на облаци от радиоактивни материали над голяма част от Европа.
Тридесет и един работници от АЕЦ и пожарникари загиват непосредствено
след аварията, предимно от остра лъчева болест. Оттогава хиляди други са починали от заболявания, свързани с излагането им на високи нива на радиация, въпреки че общият брой на жертвите и дългосрочните последици за здравето остават предмет на ожесточени спорове.
По онова време Хурин е работил за фирма, която доставяла багери
и строителна техника, и през юни 1986 г. тя го изпратила в зоната за ограничен достъп около Чернобил. От 40-те души, изпрати от компанията на мястото, днес са живи само пет, каза той. „Няма нито един човек от Чернобил, който да е в добро здраве“, каза 76-годишният мъж. „Това е смърт от съвкупност от множество заболявания“, добави той.
Съветските власти се опитали да скрият мащаба
на катастрофата в Чернобил, като отказали да отменят парада на 1 май в Киев, намиращ се на около 100 километра южно. Настоящото правителство на Украйна неведнъж е подчертавало неадекватната реакция на съветските власти при инцидента и опитите им да прикрият случилото се.
Хурин разказва, че някои от колегите му са представили
медицински бележки, за да се освободят от служба в Чернобил, но той е бил готов да помогне. „Осъзнах, че колкото и малък да е приносът ми, аз давам своята част за овладяването на това атомно чудовище“, каза той.
Главоболие, болки в гърдите, кървене
Работейки на 12-часови смени, Хурин е използвал багер, за да товари сух бетон, смесен с олово – доставян на обекта с речни баржи – в камиони за транспортиране до реактора, където той е бил смесван и използван за изграждането на огромен саркофаг, предназначен да задържа радиацията.
„Прахът беше ужасен“, спомня си Хурин.
„Работиш половин час с респиратор и накрая той изглеждаше (кафяв) като лук“, добави той. След четири дни Хурин казва, че е започнал да изпитва тежки симптоми като главоболие, болки в гърдите, кървене и метален вкус в гърлото. Лекарите са го лекували,
но след още една смяна той едва е могъл да ходи. Страхувал се е, че му остават „ден-два“ живот.
„Заведоха ме в болницата и лекарите първо ми направиха кръвен тест“, разказва Хурин. „Убодоха ми всички пръсти и изтече бледа течност, но не и кръв“, добави той.
Съветските лекари отказват да поставят диагноза „лъчева болест“ –
заключение, което според него, по онова време не се допускало. Вместо това му казали, че страда от вегетативно-съдова дистония – нервно разстройство, често свързано със стреса. Преди катастрофата Хурин никога не е ползвал болничен, но след това прекарва около седем месеца,
преминавайки от една болница в друга, за да получи лечение, включително кръвопреливане.
Той разказва, че са му били поставени диагнози анемия – често свързвана с лъчева болест, ангина, панкреатит и редица редица други заболявания.
По стандартите на сънародниците си Хурин е живял дълъг живот.
Според Световната здравна организация (СЗО) средната продължителност на живота при мъжете в Украйна е била 66 години през 2021 г., като е отбелязала спад по време на КОВИД пандемията.
Сега, вече пенсионер, Хурин живее със съпругата си Олга в Черкаска област
в централната част на Украйна. Въпреки че страда от здравословни проблеми, той все още свири на баян – вид акордеон – и пише песни и стихове. Той казва, че се бори за получаването на специална пенсия за инвалидност, която се полага на „ликвидаторите“ на ядрената катастрофа.
Друга катастрофа – руската инвазия в родината му през 2022 г. –
е започнала да доминира в живота му. Той и съпругата му Олга редовно посещават мемориала в близкия район Холдний Яр, посветен на внука им Андрий Воробкало, украински военнослужещ, убит преди три години във войната на 26-годишна възраст.
След като дъщеря му заминава да работи в Европа, Хурин и съпругата му отглеждат Андрий
откакто той е бил четиригодишен. Когато Русия нахлува в Украйна през 2022 г., Андрий напуска работата си в Гърция. „Той остави всичко зад себе си и дойде да защитава Украйна“, разказва Хурин пред Ройтерс, стоящ до паметника, посветен на внука му. „Мислим за Андрий през цялото време“, добави той.
