Проф. д-р Илин Савов за необходимостта от ранно обучение по киберсигурност и критично мислене на Националния научно-образователен фестивал „Намереното поколение – Завръщането“
В последните години изкуственият интелект престана да бъде тема на бъдещето и се превърна в реалност, която променя начина, по който учим, работим и вземаме решения. При децата ефектът е по-дълбок. Промяната не е в достъпа до информация, а в самия процес на мислене.
Темата е във фокуса на „Образователна фабрика“ – организация, която разработва и реализира образователни събития и формати, изгражда среда за взаимодействие между ученици, учители, учени, експерти и бизнес и работи за системно внедряване на доказани модели в образованието на национално ниво.
Тя е сред ключовите акценти на петото издание на Националния научно-образователен фестивал „Намереното поколение – Завръщането“, където проф. д-р Илин Савов ще представи лекцията „Децата като мишена: как действат кибер престъпниците“.
Ето и кратък експертен анализ на проф. д-р Илин Савов, д.н. за това каква е разликата между бърз отговор и реално разбиране, защото в среда на бързи отговори качеството на мисленето се определя от качеството на въпросите. Те задават посоката на анализа и разграничават информацията от разбирането.
Бързият отговор не е разбиране
Изкуственият интелект вече е част от ежедневието на децата. Той е в телефона, в домашните, в начина, по който търсят информация. Присъства и в решенията, които вземат. Въпросът не е дали го използват. Въпросът е как това променя мисленето им.
От практиката се вижда ясно един двоен ефект. Достъпът до знание става по-бърз, но усилието за разбиране намалява. Учениците получават отговор, преди да са преминали през процеса на търсене. Това изглежда ефективно, но постепенно отслабва аналитичното мислене.
Личното ми наблюдение в обученията ми посочва практика, а именно, че ученици дават правилен отговор, но не могат да обяснят защо е правилен. Когато бъдат помолен да го приложат в друга ситуация, се затрудняват. Това показва липса на разбиране, въпреки че информацията е налична.
Проблемът не е в достъпа до знание. Проблемът е в отпадането на процеса, който изгражда мисленето. Когато информацията идва готова, отпада най-важната част от ученето – търсенето, сравняването и съмнението. Именно там се изгражда разбирането.
Все по-често се наблюдава преминаване от „търся и осмислям“ към „получавам и използвам“. Това пести време, но променя начина, по който се формира знанието.
Децата започват да разчитат на външна система за обработка на информация. Постепенно се изгражда навик за бърз резултат вместо за мисловен процес. Вижда се и друга промяна при децата. Концентрацията им намалява. Информацията се възприема повърхностно. Знанието започва да се възприема като нещо, което винаги може да бъде извикано, а не като нещо, което трябва да бъде усвоено.
Появява се делегирано мислене, което вреди бавно. Ученикът възлага анализа на системата и приема резултата без съмнение. В началото това изглежда като удобство, но с времето се превръща в зависимост.
Изкуственият интелект може да развива мисленето, но може и да го замества. Разликата е в начина на използване, когато ученикът задава въпроси, сравнява отговори, търси логика и проверява информацията, и технологията подпомага разбирането.
Когато се използва за директно решение, без анализ, мисловният процес се съкращава, като се появява илюзия за компетентност. От друга страна се създава усещане за знания, които реално не са изградени. Това е един от най-рисковите ефекти, защото остава трудно разпознаваем.
Разликата между бърз отговор и реално разбиране е лесна за установяване. В последните ми обучения виждам ученици, които получават правилен отговор за секунди, но не могат да обяснят защо е правилен. Ако ученикът може да обясни със свои думи, да даде пример и да приложи знанието в нов контекст, има разбиране. Ако може само да повтори готов текст, става дума за възпроизвеждане.
В среда, в която AI генерира убедителни отговори, рискът се увеличава.
Важно е да отбележим, че без критично мислене всяка информация може да бъде приета като вярна. Това създава условия за дезинформация и манипулации. Оттук идва и фалшивата информация, която води до заблуждение.
Забраните на социалните мрежи не са решение. Децата вече използват AI и ще продължат да го използват.
По-работещият подход е контролирана интеграция и ясни правила, защото технологията трябва да бъде инструмент, а не заместител. Това означава използване на AI за насоки, а не за финални решения и проверка на информацията. Работа с реални казуси, които да са за пример. Оценка на начина на мислене, не само на крайния резултат, за да се изгради дигитална критичност.
Ключова остава ролята на учителя. Когато преподавателят разбира технологията, той я управлява. Когато не я разбира, технологията започва да управлява процеса.
Липсата на подготовка води до хаотично използване и по-висок риск. Образователната среда трябва да се адаптира навреме, а не да реагира със закъснение.
От гледна точка на сигурността най-големият риск не е технологията, а неподготвеният потребител. Всяко дете без критично мислене, което приема информация без проверка, е лесна мишена. Това се използва при социално инженерство, дезинформационни кампании, AI базирани измами и психологически манипулации.
Новите технологии усилват възможностите, но човешката неподготвеност остава основният риск. В същото време AI дава и реални възможности. При правилна употреба може да ускори ученето, да структурира мисленето, да подпомогне анализа и да стимулира креативността.
Това изисква изграждане на дигитална грамотност и когнитивна устойчивост. Те вече не са допълнение към образованието, а са част от сигурността.
Изкуственият интелект няма да замени човека, но ще създаде ясно разграничение между подготвените и неподготвените. В тази среда критичното мислене се превръща в основна защита.
Време е да осъзнаем, че подготовката вече не е предимство. Тя е необходимост днес и задължение за утрешния ден.
Националният научно-образователен фестивал „Намереното поколение – Завръщането“: най-мащабното събитие за образование и наука в България
В епоха, в която образованието, технологиите и обществото се трансформират с безпрецедентна скорост, необходимостта от пространства за смислен диалог и ориентация става критична. Именно в този контекст Националният научно-образователен фестивал „Намереното поколение: Завръщането“ – инициатива на Образователна Фабрика, се утвърждава като една от най-значимите платформи в България, посветени на развитието на човешкия потенциал и бъдещето на знанието.
В своето пето издание фестивалът излиза отвъд рамката на традиционното събитие и се позиционира като жива екосистема – среда, в която ученици, родители, преподаватели, институции, бизнес и технологични организации създават реален диалог между образование и практика.
На 18 и 19 април НДК ще се превърне в център на този процес, обединявайки множество демонстрации, интерактивни активности и срещи с учени и професионалисти, чрез които абстрактните теми за образование, иновации и бъдеще придобиват конкретно и приложимо измерение.
Повече информация: https://edufactory.org
Регистрация: https://bit.ly/science-festival-education-factory-2026
Образователна фабрика: https://www.facebook.com/edufactoryorg
