България остава последна сред държавите от ЕС в Media Literacy Index на Open Society Institute – Sofia, като в изданието за 2026 г. е 34-та от 41 държави в Европа. Това не е оценка за „интелигентност“, а индекс за устойчивост към дезинформация, базиран на фактори като образование, медийна свобода, доверие и е-участие. Има сериозни данни, че в социалните мрежи невярното, ново и силно емоционално съдържание често се разпространява по-бързо от вярното, което прави критичното мислене и проверката на източници още по-важни.
Затова създадохме умение (Skill) за Claude.ai – (Fact-Check Skill) – AI инструмент с отворен код, който работи в Claude и помага на всеки да проверява информация, да разпознава манипулации и – най-важното – да се научи да прави това сам.
Какво прави?
Подавате му текст, линк, скрийншот или социална публикация. Той минава през 11 стъпки на анализ, базирани на утвърдени методологии: SIFT (Stop, Investigate, Find, Trace) – стандартът за бърза оценка на онлайн информация, и CRAAP теста (Currency, Relevance, Authority, Accuracy, Purpose) – академичния метод за оценка на източници.
11-те стъпки:
- Разбиване на твърдения – Съдържанието се разделя на отделни проверими единици. Всяко твърдение се класифицира: факт, мнение, прогноза, имплицирано твърдение или статистическо твърдение. Защото повечето дезинформация не е 100% лъжа – тя смесва истини с неистини.
- Търсене на източници на множество езици – Търси се на български, английски и (когато е релевантно) на руски – което е критично за българския контекст, тъй като много дезинформационни наративи се зараждат или усилват от рускоезични източници (RT, Sputnik и др.). При нужда се търси и на немски или френски за ЕС теми.
- Дълбока оценка на източниците (Lateral Reading Protocol) – Това не е просто „проверка дали сайтът изглежда надежден“. Инструментът прави 5 неща за всеки ключов източник:
- Одит на сайта – кой стои зад него, има ли редакционна политика, какво казват други за него
- Проверка на автора – реален ли е, какви са пълномощията му, има ли публикации другаде
- Оценка на доказателствата – цитира ли първични източници, реални ли са те, казват ли наистина това, което твърди
- Кръстосана проверка – какво казват независими надеждни източници за същата тема
- Обобщаваща таблица – за всеки източник се генерира рейтинг с обяснение ЗАЩО е оценен така
Целта не е просто да оценим източниците за нашия анализ – а да покажем процеса, за да може читателят да го повтори сам следващия път.
- Проследяване на произхода – Откъде идва твърдението? Кога се е появило за първи път? На какъв език е било оригинално? Как се е променяло при разпространението? (числа се надуват, условности изчезват, контекст се премахва). Свързано ли е с документирани дезинформационни кампании?
- Засичане на манипулативни техники – Инструментът проверява за 40+ маркера в 6 категории: емоционална манипулация (апел към страх, паника, морална паника), проблеми с източниците (анонимен автор, фалшив експерт, кръгово цитиране), логически грешки (cherry-picking, фалшива причинност, whataboutism), темпорална манипулация (стара новина представена като нова, headline противоречи на текста), координирани сигнали (astroturfing, clickbait) и специални маркери за здравни твърдения (чудо-лекове, злоупотреба с VAERS данни).
- Вердикт и числена оценка – Всяко отделно твърдение получава вердикт по 6-степенна скала: ПОТВЪРДЕНО → ПРЕДИМНО ВЯРНО → СМЕСЕНО → НЕПОТВЪРДЕНО → ПОДВЕЖДАЩО → ЛЪЖА. Допълнително се изчислява MFS score (0–100) – числена оценка за манипулативност, съставена от три компонента: колко фалшиви са твърденията (50%), колко манипулативни техники са използвани (30%) и колко надеждни са цитираните източници (20%).
- Калибриране на увереността – Инструментът обяснява прозрачно ЗАЩО е сигурен или несигурен. Изброява конкретните фактори, които повишават или понижават увереността. Изследвания показват, че хората се доверяват повече на анализи, когато виждат „работата зад кулисите“.
- Верига на разсъждението – За всяко нетривиално твърдение се показва стъпка по стъпка: какво търсихме, какво намерихме, как претеглихме противоречива информация, защо стигнахме до точно този извод. Така анализът е проверяем – можете да оспорите конкретна стъпка, не целия извод.
- Контрафактуален анализ – „Ако това твърдение беше вярно, какво би трябвало да съществува?“ Например: „Ако ЕС наистина планираше този закон, бихме очаквали запис в EUR-Lex, прессъобщение от ЕК и репортажи от акредитирани кореспонденти. Нищо от това не съществува.“ Това учи читателите какво да търсят, когато проверяват сами.
- Образователен компонент – Това е най-важната дългосрочна секция. Тя включва шест елемента:
- Разпознаване на техники – за всяка засечена манипулативна техника се дава урок: какво се е случило, как да я разпознаете, защо мозъкът пада в капана (кой когнитивен байъс се експлоатира) и конкретна защита
- Lateral reading метод – 4-стъпковият протокол на Станфорд за проверка на източници (СПРИ → ИЗЛЕЗ → ПРОВЕРИ → НАМЕРИ ПО-ДОБРО ПОКРИТИЕ), с конкретен пример от текущия анализ
- 5-те въпроса за всеки източник – КОЙ стои зад това? КАКЪВ е послужният му списък? ЦИТИРА ли доказателства? КОЙ ДРУГ съобщава? КАКВА е целта?
- Познат наратив – ако твърдението съвпада с документиран рекурентен дезинформационен модел
- Ваксина (инокулация) – кратко, запомнящо се обяснение КАК работи конкретната техника, за да я разпознаете следващия път, независимо от темата
- Специфични съвети – как да проверявате здравни твърдения (PubMed, Cochrane) или геополитически (EUR-Lex, държавни медии)
- Генериране на HTML Fact-Check карта – Всичко се събира в визуална, мобилно-адаптивна HTML карта и готов текст за споделяне – неутрален, с линк към източник.
Защо е различен от обикновен chatbot?
Повечето AI инструменти ви казват „вярно“ или „невярно“. Този прави три неща, които типичният chatbot не прави:
- Показва работата – не просто вердикт, а цялата верига на разсъждение, така че да можете да проверите логиката сами
- Оценява ВСЕКИ източник отделно – с рейтинг от T1 (IFCN-сертифицирани организации за проверка на факти) до T8 (анонимни, непроверими), така че да видите колко силна е доказателствената база
- Учи ви да проверявате сами – образователната секция е базирана на реални изследвания: prebunking подобрява разпознаването на манипулативни техники с ~5% дори след еднократно излагане (van der Linden et al., 2022). Lateral reading – техниката, която професионалните fact-checkери ползват – може да се научи за минути и драматично подобрява способността ви за оценка на източници (Stanford Civic Online Reasoning, 2023).
4 режима на работа
- Стандартна проверка – пълен анализ с всичките 11 стъпки, HTML Fact-Check карта с MFS score
- Сравнение на източници – подавате два текста или линка по една и съща тема. Инструментът разбива твърденията на всеки, кръстосано ги сравнява (къде се съгласяват, къде си противоречат, какво е ексклузивно за всеки), оценява кой е по-достоверен и защо
- Prebunking брифинг – какви фалшиви наративи се разпространяват по дадена тема, какви техники използват и как да се защитите превантивно
- Бърза проверка – кратък текстов отговор (без HTML карта) с вердикт, 1–2 изречения обяснение, 2–3 ключови източника с рейтинг и един образователен съвет. За прости въпроси тип „Истина ли е, че…?“
Защо е безплатен?
Защото проблемът е твърде голям за комерсиални решения. Дезинформацията засяга всички – и колкото повече хора имат достъп до инструменти за критично мислене, толкова по-устойчиво е обществото. MIT лицензът означава, че всеки може да го използва, модифицира и разпространява.
Как да го пробвате?
- Свалете файла (fact-check.skill) от GitHub → качете го в Claude.ai (https://claude.ai/customize/skills)
- Или го копирайте в Claude Code: ~/.claude/skills/fact-check/
- Просто питайте: „Истина ли е, че…?“ – и той ще свърши останалото
GitHub: github.com/petar-nauka/fact-check-skill
Директен линк към GPT’s – използвайте с условие, че chatGPT не спазва така добре инструкциите и може да прескача някои от стъпките, което да се отрази в качеството на резултата. Препоръчваме Claude.ai
В ChatGPT – https://chatgpt.com/g/g-69d0bbb2d3a08191ba8ec50d2dbc5327-fact-check-gpt
Ако ползвате ChatGPT и искате да имате този Skill сме направили и специално за CodeX Skill
Не е перфектен. Това е AI – може да сбърка. Винаги проверявайте ключовите заключения сами. Но ако следващия път, когато видите съмнителна публикация, се спрете за 10 секунди и помислите – инструментът си е свършил работата.
Примерен готов анализ от този инструмент в Claude.
Проверка на „Има ли поскъпване, откакто приехме еврото.“
📋 Проверявано твърдение
„Има поскъпване, откакто приехме еврото.“
Контекст: България прие еврото на 1 януари 2026 г. при фиксиран курс 1 EUR = 1,95583 BGN. Широко разпространено мнение сред гражданите е, че цените се покачват заради смяната на валутата.
⚖️ Обща присъда
СМЕСЕНО
Увереност: Средна–Висока
Цените наистина растат, но основните причини НЕ са еврото.
32 / 100
Препоръчва се внимание
0 — Надеждно
100 — Дезинформация
CFS: 35/100 (Фалшивост на твърденията · 50%)
MTS: 25/100 (Манипулационни техники · 30%)
SCD: 30/100 (Дефицит на източниците · 20%)
📊 Калибриране на увереността
Фактори, повишаващи увереността:
- Данните на НСИ и Евростат за Q1 2026 са налични и потвърждават инфлационната картина
- Опитът на Хърватия (2023), Естония, Латвия, Литва и Словакия дава ясен бенчмарк
- Анализи на ЕЦБ, МВФ и Фискалния съвет на България потвърждават минимален ефект от смяната
Фактори, понижаващи увереността:
- Минали са само ~3 месеца от приемането — пълната картина ще е ясна след 6–12 месеца
- Субективното усещане за поскъпване е трудно измеримо и е реално за много граждани
- Някои конкретни сектори (напр. паркинги, таксита) имат документирани скокове на цените
🔬 Разбивка на твърденията
C1 · ПОТВЪРДЕНО
„Цените растат.“
Да — годишната инфлация е 3,3% (февруари 2026) и 2,6% по ХИПЦ / 3,9% по ИПЦ (март 2026). Храните и услугите бележат най-силен ръст. Зеленчуците поскъпват значително. На месечна база в март цените растат с 0,9%.
Верига на разсъждението ▸
НСИ публикува официални данни: годишна инфлация 3,3% (февруари) и предварителна оценка 3,9% за март 2026. Евростат потвърждава 2,6% ХИПЦ за март. Данните са безспорни.
C2 · ПОДВЕЖДАЩО
„Поскъпването е заради еврото.“
Това е ключовата подвеждаща импликация. Данните показват, че по-голямата част от инфлацията се дължи на фактори, нямащи нищо общо с въвеждането на еврото:
- Увеличен ДДС: от 2025 г. е вдигнат ДДС върху хляб и ресторантьорски услуги
- По-високи акцизи: върху тютюн
- Административно покачени цени: газ, отопление, електричество
- Силен ръст на заплатите: 2024–2025 — компенсаторен за инфлацията от 2022–23
- Глобални фактори: поскъпване на хранителни суровини, война в Близкия изток, енергийни цени
Самият „ефект на смяната“ (rounding effect) при предишни приемания на еврото е бил 0,2–0,4 процентни пункта — т.е. минимален и еднократен.
Верига на разсъждението ▸
Стъпка 1: Инфлацията в България беше повишена ОЩЕ ПРЕДИ еврото — 3,5% прогноза за 2025 (ЕК). Следователно тя не е „нова“ от януари 2026.
Стъпка 2: В Хърватия ефектът от смяната е бил 0,04–0,20 пр. пункта на месец (Евростат) — минимален и временен. МВФ и ЕЦБ потвърждават.
Стъпка 3: ЕК прогнозира инфлацията през 2026 да е 2,9%, а през 2027 — 3,7% (заради ETS2). Факторите са ясно посочени: заплати, ДДС, акцизи, енергия.
Стъпка 4: Левът е бил фактически обвързан с еврото от 1999 г., т.е. промяна на обменния курс няма. Твърдението, че смяната на валутата причинява инфлацията, е подвеждащо.
C3 · ПРЕДИМНО ВЯРНО
„Някои конкретни цени скочиха заради закръгляване при смяната.“
Да, има документирани случаи. Паркингът при Седемте рилски езера е скочил от 5 лв. на 5 EUR (~96% увеличение). Таксиметровите тарифи в София са се увеличили с ~20% преди самата смяна. В първите дни хлябът на някои места е поскъпнал с 33%. Но тези случаи са локални, не системни.
Верига на разсъждението ▸
Novinite и Координационният център за еврото документират конкретни случаи на спекулативно закръгляване. КЗП следи ~300 000 продукта. Случаите са реални, но не представляват общата тенденция в инфлацията.
🔄 Контрафактуален анализ
Ако цените растяха ЗАРАДИ еврото, бихме очаквали:
- Инфлацията в България да скочи рязко от януари 2026 — не е така, тя беше висока и преди
- Инфлацията в България да е значително по-висока от еврозоната — ХИПЦ за март 2026 е 2,6% при 2,5% за еврозоната, т.е. разликата е минимална
- Страни без евро да нямат инфлация — но Румъния (4,9% през април 2025) и Унгария (4,2%) имат по-висока инфлация от България, без да са приели еврото
Заключение: Данните не подкрепят тезата, че еврото е основната причина за поскъпването.
🚩 Червени знамена в твърдението
C6 — Post hoc ergo propter hoc: „Цените растат след еврото, следователно заради еврото“ — класическа грешка на фалшива причинност
C1 — Избирателни данни: Фокус върху няколко шокиращи примера (паркинг, такси) вместо цялостната статистика
A1 — Емоционален език: Темата за „поскъпването“ носи силен емоционален заряд, особено в контекста на тревогите от 1996–97 г.
D2 — Реални факти в подвеждащ контекст: Цените наистина растат, но контекстът (причини, динамика) се пропуска
🌐 Произход на наратива
Страхът от „евро-инфлация“ е рекурентен наратив при всяка смяна на валутата в ЕС. В Германия (2002) се е породил термина „Teuro“ (от „teuer“ = скъп + Euro). Подобни страхове са съществували в Хърватия (2023), Естония (2011), Латвия (2014) и Литва (2015). Във всеки случай субективното усещане за поскъпване е било по-силно от реалния статистически ефект.
В България наративът циркулира активно от 2023 г. насам, подхранван от противниците на еврозоната, социални мрежи и спомените от предишни валутни кризи. Около 46,8% от българите са били против приемането на еврото (Alpha Research, май 2025).
📚 Използвани източници
- T2НСИ (Национален статистически институт) — Официална инфлационна статистика, януари–март 2026
- T2Евростат — ХИПЦ данни за еврозоната и България, март 2026
- T2ЕЦБ (Кристин Лагард) — Реч „Bulgaria on the euro’s doorstep“, ноември 2025
- T2МВФ (Кристалина Георгиева) — Реч за приемането на еврото, ноември 2025
- T2Европейска комисия — Икономическа прогноза за България, есен 2025
- T1ЕЦБ Blog — „Has the euro changeover really caused extra inflation in Croatia?“, март 2023
- T2Фискален съвет на България — Анализ на ефекта от еврото в Хърватия, май 2025
- T2Евростат — Анализ на ефекта от промяната в Хърватия, октомври 2023
- T3Al Jazeera — Репортаж за приемането на еврото, януари 2026
- T3Novinite.com — „Prices Soar as State Reveals Institutional Weakness“, януари 2026
- T3Bulgaria ON AIR — Инфлационна статистика февруари 2026
- T4Вълджев & Панчев (2025) — „Euro Adoption and Inflation in Croatia“, Public Policy.bg (рецензирано)
🎓 Научи се да проверяваш сам(а)
🧠 Разпозната техника: Post hoc ergo propter hoc (Фалшива причинност)
Какво се случи тук: Цените растат → еврото е прието → следователно еврото е виновно. Но корелацията не е причинност.
Как да я разпознаеш: Когато някой казва „след X се случи Y, значи X причинява Y“ — спри и попитай: „Има ли други фактори?“ Ако един човек си купи чадър и след това завали, чадърът не причинява дъжда.
Защо мозъкът пада в капана: Хората търсят прости обяснения за сложни явления. Когато две неща съвпадат във времето, мозъкът автоматично създава причинно-следствена връзка (availability heuristic).
Твоята защита: Когато чуеш „X причинява Y“, винаги попитай: „Какво друго се случваше по същото време?“
🧠 Разпозната техника: Избирателни данни (Cherry-picking)
Какво се случи: Примерите с паркинга при Седемте рилски езера (5 лв. → 5 EUR) или хляба (+33%) са реални, но са отделни случаи, не системна тенденция.
Как да я разпознаеш: Ако някой дава 2–3 ярки примера, но не споменава общата статистика — вероятно избира данни, които подкрепят тезата му.
Твоята защита: Винаги питай: „Какво казва ОБЩАТА статистика?“ и търси данните на НСИ или Евростат.
📖 Метод на латералното четене
Когато видиш публикация в социалните мрежи за „поскъпване заради еврото“:
Стъпка 1: СПРИ — не споделяй веднага.
Стъпка 2: ИЗЛЕЗ от публикацията — отвори нов таб.
Стъпка 3: Търси „инфлация България НСИ“ или „Bulgaria inflation Eurostat“ — виж какво казват официалните институции.
Стъпка 4: Сравни — инфлацията в страни без евро (Румъния, Унгария) е по-висока. Този контекст липсва в повечето публикации.
⚠️ Познат наратив
Страхът от „евро-инфлация“ е документиран рекурентен наратив при ВСЯКО приемане на еврото в ЕС. Появява се в Германия (2002), Словения (2007), Словакия (2009), Балтийските страни (2011–2015) и Хърватия (2023). Във всеки случай реалният ефект е бил 0,2–0,4 процентни пункта — значително по-малък от субективното усещане.
💉 Ваксина (инокулация)
Техниката тук е приписване на вина на едно събитие за сложен икономически процес. Тя работи, защото хората искат прост виновник. Следващият път, когато чуеш „заради X всичко поскъпна“, спри и помисли: „Инфлацията е резултат от десетки фактори — заплати, суровини, данъци, глобални кризи. Едно събитие рядко обяснява всичко.“
📊 5-те въпроса за всеки източник
1. КОЙ стои зад това твърдение?
2. КАКЪВ е послужният му списък — отбелязван ли е от фактчекъри?
3. ЦИТИРА ли конкретни данни и източници?
4. КОЙ ДРУГ съобщава за същото — само този сайт или и реномирани медии?
5. КАКВА е целта — да информира, да убеждава, да продава или да генерира кликове?
📤 Готов текст за споделяне
„Цените в България растат, но данните на НСИ и Евростат показват, че основните причини са увеличен ДДС, по-високи акцизи, ръст на заплатите и глобални фактори — не самото приемане на еврото. Опитът на Хърватия и други страни показва, че ефектът от смяната на валутата е 0,2–0,4 процентни пункта — минимален и временен. Повече информация: nsi.bg и ec.europa.eu/eurostat“
⚠️ Това е AI-подпомогнат анализ, не окончателна проверка на факти. За критични решения се консултирайте с професионални фактчекъри и първични източници. AI анализът може да съдържа грешки — винаги проверявайте ключовите констатации самостоятелно.
