„Крайно време е да решим какво ще развиваме – идеология или просперираща икономика“, заяви преди дни лидерът на „Прогресивна България“ Румен Радев по време на срещи със симпатизанти в Ловеч и Плевен.
Думи, които звучат добре. Но идват от човек, който вече десетилетие е в центъра на политиката – и носи пряка отговорност за част от най-тежките периоди на нестабилност в страната.
Радев и кандидатите му за народни представители събраха съмишленици в салона на Ловчанското читалище „Наука – 1870 г.“ и отново обещаха „нов морал“ и „фундаментална промяна“.
Само че този „нов морал“ звучи странно познато. Защото идва от човек, който:
• години наред беше във властта,
• управлява чрез служебни кабинети,
• и днес се опитва да се представи като „ново лице“.
Истината е проста: това не е нов проект. Това е поредният опит за нова опаковка на стар политик.
Радев говори за интересите на държавата и за това как „големите играчи“ ги защитават. Но въпросът е друг:
Какъв резултат остави той самият?
Периодът, в който той беше водещ фактор, се запомни не с устойчивост и растеж, а с:
• поредица от избори,
• служебно управление без ясна дългосрочна визия,
• служебни кабинети, белязани от корупционни скандали,
• и усещане за застой вместо развитие.
Именно затова днес ключовият тест за неговия проект започва от места като Ловеч.
Само преди няколко години ловчанлии вече повярваха на обещания за „промяна“. Резултатът е видим – блокирани проекти, липса на инвестиции и усещане за изоставане.
Сега същият модел се предлага отново – но този път в национален мащаб.
Същите думи.
Същите обещания.
Същият риск.
И тук идва най-важният въпрос:
Ще се повтори ли същата грешка – но този път за цяла България?
Защото Ловеч беше предупреждението.
Остава да видим дали България ще го разпознае навреме.
mediamoll.info
