Иво Димчев е от артистите, които никога не поемат по лесния път – нито на сцената, нито в живота. Творец, който може едновременно да разтърси и да провокира размисъл. В новия епизод на „Капките Podcast“ той говори откровено за сцената, личния си свят, смелостта да бъдеш различен и тежестта на миналото.
„В моя живот сцената ми дава най-много“, категоричен е Димчев.
По думите му всеки артист усеща сцената като жизнена необходимост. „Всеки артист знае, че ако се откаже от това, сякаш умира“, казва той. Димчев си спомня и превъплъщението си в легендарната Едит Пиаф, което му носи първата победа в шоуто „Като две капки вода“. Участието обаче се оказва и сериозно изпитание – напрежението е толкова голямо, че сваля четири килограма.
„Капките ме ограничават, защото ме вкарват в много тясна рамка. Но знам, че за да намеря свобода, трябва да отворя нови пространства“, признава той. За Димчев сцената не е просто професия – тя е начин на живот и зависимост, от която не иска да се освободи.
Най-силните емоции обаче идват не само от сцената, а и от личните му мечти.
„Нямам деца, а това е нещо, което винаги съм искал. Бях на ръба да се разклатя емоционално“, споделя той, връщайки се към изпълнението си като Емил Димитров. Зад сценичната му смелост стои човек, който често се е чувствал сам. Участието в „Капките“ обаче променя това усещане.
„Откакто съм в ‘Капките’, вече усещам, че не съм сам“, казва Димчев.
С характерната си откровеност той говори и за личния си път. „Още в детската градина знаех, че съм хомосексуален“, разказва Иво. На 18 години споделя това с майка си, но реакцията ѝ е тежка – преживяване, което дълго време го кара да пази личния си живот далеч от разговорите в семейството.
Артистът засяга открито и темата за своя ХИВ-позитивен статус – тема, която и днес в България често е обект на предразсъдъци.
Тормозът, който преживява като тийнейджър, го прави по-силен, но цената на различността остава висока. Димчев разказва и за моментите, в които е получавал смъртни заплахи – тежки епизоди, които също са част от личната му история.
По пътя си в изкуството той преминава и през редица сблъсъци – от близките отношения с Азис, които по-късно се охлаждат след критики, до ограниченията, поставени от Тодор Колев, довели до напускането на НАТФИЗ.
Въпреки всичко Иво Димчев не губи чувството си за самоирония.
„Най-много радост ми носят сцената и пържените тиквички с кисело мляко и чесън“, казва той с усмивка.
