Ядрената енергетика: високотехнологична индустрия с човешко лице
Ядрената енергетика често се възприема като една твърде специфична област на сложни машини, реактори, защитни конструкции и компютърни системи. Но зад всяка технологична бариера стоят хора — инженери, физици, химици, инспектори, експерти по радиационна защита и аварийна готовност. Именно техните знания, опит и професионална култура са последната линия на защита между ядрените технологии и обществото.
Председателят на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) Цанко Бачийски, описва ядрената енергетика като производство, което изисква особен начин на мислене, при който безопасността винаги стои над производствените цели. По думите му хората, работещи в ядрената сфера, трябва постоянно да държат в ума си именно този приоритет. Това важи не само за атомните електроцентрали, но и за всички области, в които се използват източници на йонизиращи лъчения — включително медицината, образната диагностика и лечението, където също трябва да се гарантира безопасността както на персонала, така и на пациентите.
Той отбелязва още, че дълго време ядрената енергия не е била разглеждана като част от зелената трансформация, което е повлияло и върху общественото отношение към сектора и интереса на младите хора към тези професии. С промяната на този подход необходимостта от подготвени специалисти става още по-видима.
Застаряващият сектор и недостигът на млади специалисти
Един от най-тревожните сигнали идва от възрастовата структура на персонала. Д-р Петър Ванков, началник на отдел „Квалификация и контрол“ в АЯР, описва кадровия проблем като „много сериозен“ за целия ядрен сектор в България. Той дава показателни примери: по-голямата част от персонала на АЕЦ „Козлодуй“ е на възраст над 40 години, като средната възраст на персонала в дружеството е 46 години, докато в Агенцията за ядрено регулиране тя достига 54 години. Това означава, че в регулаторния орган работят много опитни специалисти, но и че в обозримо бъдеще голяма част от тях ще излязат в пенсия.
По думите му недостигът не е само в регулатора, а обхваща операторите, предприятията за управление на радиоактивни отпадъци и дори образователните институции. Анализът на състоянието на човешките ресурси показва, че с настоящия темп на подготовка на ядрени инженери и ядрени физици България няма да може да покрие собствените си бъдещи нужди. А тези нужди се очаква да нараснат, тъй като страната има намерения да поддържа действащите си мощности, да изгражда нови и да обсъжда възможности като малките модулни реактори. Всичко това, както казва д-р Ванков, изисква доста голямо количество висококвалифицирани кадри.
Националната стратегия: от международна препоръка към държавна политика
Идеята за системен отговор на този проблем се оформя след проект на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), по който АЯР работи в рамките на техническото сътрудничество. Проектът включва експертна мисия в България, при която специалисти от МААЕ правят обстоен преглед на условията за обучение на персонала и на кадровата ситуация в ядрената сфера като цяло.
В доклада си експертите препоръчват изготвянето на национална стратегия за развитие на човешките ресурси — препоръка, която става пряк повод за стартиране на процеса по създаването ѝ. Така през 2022 г. е разработена 10-годишна стратегия за периода 2022–2032 г., в която участват Министерството на енергетиката, Министерството на образованието и науката, Министерството на околната среда и водите, АЯР, различни университети, оператори в сектора и неправителствени организации. Работната група подготвя документа за около девет месеца, а стратегията е приета с решение на Министерския съвет.
Д-р Ванков обяснява, че в стратегията е направен анализ на човешките ресурси при всички основни участници в ядрената система — от операторите и държавните предприятия до Софийския университет и Техническия университет в София. Освен моментната картина се изготвя и прогноза за това какви специалисти ще са необходими през следващите десет години. Формулирани са седем стратегически цели, които са насочени не просто към увеличаване на броя на студентите, а към изграждане на устойчива среда за развитие на човешките ресурси — от това ядрената енергетика да стане по-разпознаваема и привлекателна за младите хора, през модернизиране на учебната база и програмите във висшите училища, до решаването на все по-сериозния проблем с липсата на преподаватели и млади научни кадри в специалности като ядрена физика и ядрено инженерство.
От стратегия към практика: какво вече е направено
За да не остане документът само на ниво намерения, към него са разработени планове за изпълнение. Първият тригодишен план съдържа 68 конкретни мерки и вече е към края на своя срок. Д-р Ванков посочва като едно от най-важните постижения създаването на национална програма за повишаване на квалификацията в областта на ядрената технология и ядреното инженерство.
Тази програма е с шестгодишен период на изпълнение и е насочена към висшето образование. Основните ѝ бенефициенти са Софийският университет, Техническият университет – София и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. Идеята е не само да се повиши квалификацията на преподавателите, но и да се подобри взаимодействието между държавните институции, академичните среди и неправителствените организации. Програмата разполага с бюджет от 8,5 милиона лева от държавния бюджет и вече се изпълнява.
Друг важен елемент са промените в Закона за професионалното образование и в наредбите за дуалното обучение. Чрез тях ученици от професионални гимназии могат да съчетават обучението си с работа в предприятия като АЕЦ „Козлодуй“. В 11-и клас те прекарват два дни седмично в централата, а в 12-и клас — три дни. Така още в училище те се запознават с практическата страна на професията и често остават да работят в сектора след дипломирането си.
В същото време ключови специалности в професионалните направления „Физически науки“ и „Енергетика“, включително „Ядрена енергетика“ и „Ядрена физика“, са обявени за защитени. Това гарантира, че те няма да бъдат закривани при малък брой студенти и че преподавателските екипи ще бъдат запазени. Увеличаването на възнагражденията в университетите също е част от мерките за задържане на академичните кадри.
Международни партньорства и признание на българския модел
АЯР поддържа активно сътрудничество с МААЕ, Европейската комисия, Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и с други ядрени регулатори. По линията на асоциацията на западните ядрени регулатори (WENRA) агенцията участва в работни групи, включително такива, посветени на развитието на персонала.
Д-р Петър Ванков разказва за среща в Швейцария, на която българската стратегия е представена пред представители на почти всички западни регулатори и е приета много добре. По неговите думи България дори се възприема като една от страните, които предприемат по-ранни и по-структурирани мерки за изграждане на устойчива система за развитие на ядрените кадри.
Среща с младите: стажове, училище по ядрено регулиране и реални кариери
Осъзнавайки, че бъдещите специалисти трябва да бъдат привлечени рано, АЯР започва активна работа със студенти чрез участие в кариерни форуми във висшите училища. В началото много от тях не разпознават агенцията като потенциален работодател и свързват ядрената кариера основно с АЕЦ „Козлодуй“. Постепенно обаче регулаторната дейност става по-видима и интересът расте.
Албена Георгиева, държавен инспектор в отдел „Квалификация и контрол“ и служител в АЯР с над 25 години опит, разказва за усилията на агенцията да стане по-разпознаваема сред младите хора. От 2022 г. АЯР участва редовно в кариерни форуми във висши училища, включително в Техническия университет, Софийския университет и по-късно и в Университета по архитектура, строителство и геодезия.
В началото, по думите ѝ, студентите почти не знаят какво представлява Агенцията за ядрено регулиране и свързват бъдещата си реализация основно с АЕЦ „Козлодуй“. Постепенно обаче интересът към регулаторната дейност нараства. Агенцията се включва и в централизираната система за стажове в държавната администрация, а впоследствие създава и собствена програма за платени стажове, в рамките на която ежегодно приема по няколко млади хора. Част от тях вече са назначени като служители.
През 2024 г. АЯР организира и първото „Училище по ядрено регулиране“ съвместно с Центъра за ядрени компетентности – Козлодуй. В него участват студенти от ядрени специалности, които получават обучение от служители на агенцията, представители на МААЕ, Европейската комисия и регулатори от други държави, както и от български ядрени оператори. Освен лекции, програмата включва и работа по практически казуси в групи. Обратната връзка от участниците е много положителна, а инициативата получава и признание от Института по публична администрация като добра практика.
Поглед напред: училищата и преподавателите като ключ към устойчивостта
Следващият тригодишен план за изпълнение на стратегията ще постави още по-силен акцент върху средното образование. Целта е учениците да припознаят STEM дисциплините като реална и перспективна професионална посока и да направят информиран избор още преди кандидатстването във висше училище.
Друг важен фокус ще бъде подготовката на университетски преподаватели, включително чрез проектни докторантури, при които предприятията финансират изследвания по конкретни теми, а докторантите впоследствие остават да преподават. Така се търси решение на двойния проблем — недостиг на научни кадри и липса на достатъчно преподаватели, които да подготвят следващото поколение специалисти.
В основата на всички тези усилия стои разбирането, че ядрената безопасност не може да бъде гарантирана само чрез технологии и нормативи. Тя зависи от хората, които ги прилагат ежедневно, и от системата, която подготвя, подкрепя и задържа тези хора в професията. Затова и инвестицията в човешкия капитал се оказва най-дългосрочната и най-важната мярка за сигурността на ядрената енергетика в България.
Александър Стойков, инспектор в Аварийния център на АЯР, назначен съвсем наскоро, е пример как тези инициативи могат да доведат до реална професионална реализация. След бакалавърска степен по химия в Софийския университет и започната магистратура по радиохимия и радиоекология, той участва в платения стаж на АЯР и в училището по ядрено регулиране и малко по-късно вече е назначен като инспектор в Аварийния център. Той описва средата в агенцията като подкрепяща и ориентирана към постепенно въвеждане на младите служители в сложната материя и отговорностите на професията. Според него именно тази възможност за устойчиво развитие е сред причините да избере АЯР като място за професионална реализация.
Защо именно регулаторът поема водещата роля
Накрая идва въпросът защо именно Агенцията за ядрено регулиране е водеща в тази стратегия, а не например ресорните министерства. Отговорът, който дават служителите в АЯР, е свързан с философията на ядрената безопасност – ядрената енергетика не е само производство, тя е преди всичко безопасност.
Без мотивирани и добре подготвени специалисти не може да бъде гарантирана нито експлоатацията на централите, нито безопасното използване на йонизиращи лъчения в медицината и индустрията. Затова агенцията приема ролята на координатор и двигател на процеса, като специално е отбелязана и работата на координатора на стратегията Христина Христова, чиято активна роля е оценена като решаваща за напредъка по изпълнението на мерките.
В крайна сметка всички усилия — от стратегическите документи до срещите с гимназисти — са част от един и същ дългосрочен опит да се изгради устойчива система, в която технологиите и хората се развиват заедно. Защото в ядрената сфера бъдещето не зависи само от реакторите, а от това кой ще стои зад пулта за управление и кой ще следи за тяхната безопасност.
Текст: Радослав Тодоров
Източник: интервю на БГ Наука със служители на АЯР
Изображения: canva.com, БГ Наука
