Редактори: Alan Irwin & Brian Wynne
Издание: New Ed, 3 юни 2004 г.
Издател: Cambridge University Press
Преосмисляне на разделението между науката и обществото
В епоха, в която научното знание прониква във всяко кътче на ежедневието – от климатичните дебати до приемането на ваксини – Misunderstanding Science? остава толкова актуална днес, колкото и в момента на първото си издание. Съставена от Alan Irwin и Brian Wynne, двама утвърдени учени в областта на социологията на науката, тази интердисциплинарна книга поставя под въпрос една от най-устойчивите допускания в съвременния публичен дискурс: че обществените съмнения или съпротива срещу науката произтичат от невежество или ирационалност.
Далеч от това да бъде просто критика на т.нар. „дефицитен модел“ – схващането, че обществото просто не притежава достатъчно научни знания – книгата предлага богат, базиран на казуси анализ на начина, по който самата наука се изгражда социално, тълкува и дори договаря в реалния свят.
Един новаторски обрат в гледната точка
В основата си Misunderstanding Science? задава провокативния въпрос: ами ако не обществото не разбира науката, а науката не разбира обществото?
Всяка глава изследва различен аспект на този въпрос, черпейки от емпирични изследвания, обхващащи от комуникацията на риска до преживяванията на обикновените хора по време на научни спорове. Ключови глави като прочутото изследване на Brian Wynne за овцевъдите в Къмбрия (след аварията в Чернобил) и есето на Helga Nowotny за амбивалентността на общественото разбиране помагат да се преформулира връзката между експертното знание и всекидневния опит.
Вместо просто да призовава за повече научно образование, книгата развива понятието за „публична реконструкция“ – идея, според която и научните институции, и гражданите участват активно в изграждането на начина, по който науката се възприема, прилага и разбира.
Отвътре: какво предлага книгата
Структурата на сборника е едновременно академична и достъпна. Уводът, написан от Irwin и Wynne, задава тона за цялата книга, представяйки убедителна критика на доминиращите наративи в научната комуникация. Не отнема много време, за да стане ясно, че това не е просто книга за „погрешното разбиране“ – това е призив да преосмислим какво изобщо се счита за знание, кой го дефинира и защо това има значение.
Главите разглеждат:
- Провалите и допусканията на едностранната комуникация отгоре-надолу;
- Казуси, илюстриращи напрежението между експертно знание и житейски опит;
- Изпълнителния характер на научния авторитет в публичния дебат;
- Как научните институции „конструират“ публиката – и обратното.
Силата на книгата се крие в разнообразието на авторите – учени от сферата на изследванията на науката и технологиите (STS), философия на науката, културна теория и социология – които създават плътен, многогласен дебат, съпротивляващ се на опростени обяснения.
Какво казват другите
Книгата е широко цитирана и високо оценена в академичните среди, особено в областите на STS, изследванията на риска и екологичната социология. Ето няколко гледни точки от утвърдени рецензенти:
- Jon Turney, пишещ за Times Higher Education, я описва като „влиятелен текст, който отвори пътя към по-нюансирани дебати за взаимното оформяне на науката и обществото“. Той добавя, че книгата „помогна да се измести разказът от вината към диалога“.
- В академичната рецензия за Public Understanding of Science, Sarah R. Davies отбелязва: „Този сборник е направил повече от всяка друга книга за утвърждаване на критиката срещу дефицитния модел. Неговото наследство е ясно видимо и днес, две десетилетия по-късно.“
- В Goodreads, читатели подчертават дълбочината и актуалността на книгата. Един рецензент пише: „Ако сте уморени от еднопосочната улица ‘науката обяснява, обществото слуша’, тази книга е откровение. Плътна, но възнаграждаваща.“
Класика, която продължава да говори днес
Публикувана първоначално през 1996 г. и преиздадена през 2004 г., Misunderstanding Science? може и да не засяга социалните мрежи или пандемията от COVID-19, но нейните прозрения не биха могли да бъдат по-актуални. В епоха на недоверие, поляризация и оспорвани факти, тя ни напомня, че науката не е монолит – и също така не е и обществото.
За тези, които работят в научната комуникация, публичната политика, социологията или журналистиката, книгата предлага сериозна, но човечна рамка за разбиране на често сложния интерфейс между знанието и обществото.
Финална оценка
Кой трябва да я прочете?
Академици, политици, комуникатори на науката и всеки, който се интересува защо научният авторитет понякога не убеждава.
Какво да очаквате?
Предизвикателни идеи, емпирична дълбочина и сериозен призив за демократизиране на границите на науката.
Оценка: ★★★★★ (5/5)
Знакова книга, която преосмисля какво означава да разбираш – и да не разбираш – науката.
