БГ Репортер
НАУКА

Учени тестваха AI по творчество и креативност срещу 100 000 души. Какво показаха резултатите

AI може да надмине средния човек по творчески задачи — но най-вдъхновените умове все още са безспорно човешки.

Въведение

Могат ли генеративните системи за изкуствен интелект — като ChatGPT — действително да създават оригинални идеи? Ново мащабно изследване, водено от професор Карим Джерби от Катедрата по психология на Университета на Монреал с участието на известния изследовател по изкуствен интелект Йошуа Бенджио, поставя този въпрос на безпрецедентен тест. Това е най-голямото до момента сравнително изследване между творческите способности на хора и на големи езикови модели.

Основен извод

Според публикуваното в Scientific Reports изследване, генеративните AI системи вече могат да надхвърлят средното човешко ниво на креативност в определени измерими задачи. В същото време най-креативните хора запазват значително предимство пред дори най-добрите модели.

Как AI се изравнява със средния човек

Изследователите анализираха представянето на няколко водещи езикови модела — включително ChatGPT, Claude, Gemini и други — и ги сравниха с резултатите на повече от 100 000 участници. Резултатите показват ясно преломна точка: някои AI системи, особено GPT-4, надминаха средния резултат на хората в задачи, измерващи дивергентна лингвистична креативност.

Проф. Джерби коментира:

„Нашето изследване показва, че някои AI системи, основани на големи езикови модели, вече могат да превъзхождат средната човешка креативност по добре дефинирани задачи… въпреки това дори най-добрите AI системи все още не достигат нивата, достигнати от най-креативните хора.“

Как се измерва креативността

За честно сравнение между хора и машини учените използваха няколко подхода, основният от които е Divergent Association Task (DAT) — широко приет психологически тест за дивергентно мислене, тоест способността да се генерират разнообразни и оригинални идеи от едно и също начало.
В този тест участниците — хора или AI — трябва да изброят десет думи, които са максимално различни по смисъл. Пример за много креативен отговор могат да бъдат: галактика, вилица, свобода, водорасли, хармоника, кварк, носталгия, кадифе, ураган, фотосинтеза.

Този тест е свързан с други утвърдени измерители на творческия потенциал, включително задачи по писане, генериране на идеи и творческо решаване на проблеми. Въпреки че е базиран на език, DAT активира по-широки когнитивни процеси, които подхранват творческо мислене в различни домейни и може лесно да се прилага онлайн.

От списъци с думи към истинско творческо писане

След първоначалното сравнение изследователите провериха дали успехът на AI в основния тест се разпростира и в по-сложни творчески задачи, като:

  • писане на хайку (кратка триредова японска поетична форма),

  • създаване на сюжетни резюмета за филми,

  • писане на кратки разкази.

Резултатите потвърдиха вече наблюдавания модел: AI понякога надминава средния човек, но най-високо квалифицираните творчески хора неизменно предлагат по-силна и оригинална работа.

Може ли креативността на AI да се „настройва“?

Изследването също така повдига въпрос дали творческите способности на AI са фиксирани или могат да бъдат модифицирани. Оказва се, че AI креативността може да се променя чрез технически настройки, като температурата на модела — параметър, който контролира колко предсказуем или „рисков“ е генерираният отговор.

При по-ниски настройки AI произвежда по-конвенционални отговори, а при по-високи — по-непредвидими, разнообразни и концептуално по-рискови идеи. Освен това начинът, по който са формулирани инструкциите или „подканите“, съществено влияе на творческия изход. Например подканите, които карат моделите да разсъждават върху произхода на думите или тяхната структура, водят до по-неочаквани и оригинални асоциации.

Ще замени ли AI хората като творци?

Авторите на изследването предлагат умерена перспектива спрямо страховете, че AI ще измести творческите професии. Макар че AI вече може да достигне или надмине средното човешко творческо поведение при определени тестове, той все още има значителни ограничения и зависи от човешко насочване.

Проф. Джерби заключава:

„Генеративният AI най-вече се е превърнал в изключително мощен инструмент в услуга на човешката креативност: той няма да замени творците, но ще трансформира начина, по който те си представят, изследват и създават — за тези, които изберат да го използват.“

Според изследователите бъдещето не е в конкуренцията човек срещу машина, а в сътрудничеството, където AI служи като креативен асистент, разширяващ възможностите на човешкото въображение.

Превод: Радослав Тодоров
Източник: sciencedaily.com
Изображения: canva.com, AI

Подобни

сп. „Българска Наука“, брой 193

admin

Позитивните истории и нуждата от смисъл в информационния шум

admin

Инвестиция в критично мислене и научна грамотност

admin