Могат ли животните да изпитват радост? Очевидно — просто ги погледнете. Самите ние, хората вярваме, че виждаме щастие у животните. Кучета тичат в парка; катерици се гонят една друга по дърветата; котки мъркат доволно и правят опити да спят върху лицето ви. Но не можем със сигурност да знаем дали това наистина е радост, защото не можем да поговорим със същество, което не говори нашия език. Възможно е да тълкуваме погрешно. Например, младите катерици може би си играят, но възрастните може да гонят съперник заради склад с жълъди или да се борят за партньор.
Дълга история на изучаване на емоциите
Дълги десетилетия учените се борят да идентифицират или измерят истинска радост — или „позитивен афект“, както го наричат в научната литература — при животни, въпреки че мнозина предполагат, че такъв съществува. В края на ХIХ век Чарлз Дарвин е писал, че дори животни, далечни от човека по устройство, очевидно изпитват удоволствие и болка, щастие и страдание.
Но през ХХ век психологическата наука — под влияние на строгото бихевиористично направление — се съсредоточава върху измерими действия, които могат да бъдат обективно преброени: например кучета да провокират слюнкоотделяне при звук на звънец (Павлов), или плъхове и гълъби да натискат лостове за награда (Скинър). Това остави учените предпазливи по отношение на антропоморфизма и субективните понятия като чувства.
Особено вярно беше това за позитивните чувства: изследванията на болката и страданието доминират науката, отчасти защото целта на много изследователи е била да разберат и облекчат страданието — както при животни, така и при хора с клинични проблеми като болка или депресия. Освен това е по-лесно да се измери негативен отговор, като застиване от страх, отколкото по-деликатни прояви на удовлетворение.
Тази история направи изучаването на емоциите у животните в известна степен табу, макар и да е било нарушавано от изследователи като естонския невробиолог Як Панксеп — пионер в изучаването на емоциите в мозъка. В началото на 2000-те г. Панксеп съобщава, че плъхове издават подобни на смях ултразвукови звуци, когато бъдат гъделичкани, звуци, които човешкото ухо не може да чуе.
Проект „радостомер“
Ако учените имаха по-добри инструменти за измерване на позитивни емоции, те биха могли по-дълбоко да изследват причините за щастието и начина, по който животните го комуникират — с важни последствия за психичното здраве на животни в плен. Това вдъхновява една амбициозна група учени да работят върху нещо като “радостомер” — или по-правилно, набор от показатели за щастие, които да помагат да се изучава широк спектър от същества — дали са диви или в плен, дали ходят, летят или плуват.
Предизвикателства и подходи
„Основната цел на проекта е да се утвърди сериозен, научен подход към позитивните емоции при животните, които до голяма степен са били пренебрегвани,“ казва Ерика Картмил, когнитивен учен от университета в Индиана, участник в проекта. Тя изучава големите маймуни, но разбира, че това само по себе си не е достатъчно за универсална методика, затова се свързва с изследователи, работещи с делфини и папагали.
Работата им е част от дългоочаквано нарастване на интереса към изучаване на емоциите при животните, казва етологът Марк Бекоф, който изучава играта при кучета. „Дълго време хората се чудеха дали кучетата и други бозайници изпитват положителни състояния като щастие или радост — и разбира се, те го правят,“ добавя той, но също така уточнява, че тези емоции най-вероятно са различни от човешките.
Проектът среща и други трудности. Не само е трудно да се измери радостта, но е рисковано да се предвиди какво събитие може да предизвика такова състояние. „Изучаването на емоциите е наистина много трудно,“ казва философът и съизследовател Колин Алън.
За да опростят нещата, изследователите приемат стриктно определение за радост — като интензивна, краткотрайна позитивна емоция, предизвикана от конкретно събитие — например среща с любим деликатес или събиране с приятел. Такъв „уау!“ момент изглежда по-лесен за оценяване отколкото продължителното леко задоволство.
Проучвания с примати, птици и морски бозайници
Тимът започва с най-близките ни роднини — шимпанзетата и бонобо — защото фондът, който подкрепя проекта, смята, че шансовете за успех са най-големи там. Наблюденията показват, че шимпанзета играят с бебета, висят с главата надолу, прекарват време заедно и понякога се прегръщат или целуват, което могат да бъдат индикации за радост. Една от изследователките анализира издаваните от тях звуци, подобни на смях или дишане, които често се чуват по време на социални, позитивни поведения.
Учените правят и поведенчески тестове, например оптимистични задачи — ако животното се чувства добре, то по-вероятно ще изследва нещо ново или неочаквано. Те използват записи на смях от бебета бонобо, за да видят дали това влияе на поведението на други индивиди и откриват, че чуването на тези звуци ги прави по-склонни да изследват нови обекти.
При папагалите киа учените изследват дали специфични повиквания предизвикват игриво поведение, а при делфините наблюдават характерни победоносни звуци, издавани когато получат лакомство или изпълнят задача успешно — възможен индикатор за позитивно преживяване.
Превод: Радослав Тодоров
Източник: sciencenews.org
Изображения: canva,com
