Климатичните промени поставят под натиск едно скрито зимно биоразнообразие, с последици през цялата година
Мекото и дебело снежно покривало кара много кътчета от света да изглеждат така, сякаш всичко е застинало или спряло — поне за момент. Пухкавите снежни купчини поглъщат звука и правят пейзажа тих и неподвижен.
Но дълбоко под тази снежна „кожа“, в пространства между снега и почвата, животът продължава. Това е подснежната екосистема — малък, но самостоятелен екосистемен свят.
Там, под белия покров, корени, дребни бозайници, микроби, насекоми и дори птици намират своя начин да оцелеят и да се възползват от зимните месеци — ловуват, чифтосват се, разграждат листна материя и извършват други жизнени процеси. Тези дейности в студения сезон имат значение за това кои растения и животни ще успеят през топлите, безснежни сезони.
Но тази сезонна екосистема е в опасност. Климатичните промени правят зимите по-топли. Много от валежите, които някога падаха като сняг, сега падат като дъжд. Това означава по-малко сняг, по-краткотрайна снежна покривка и накрая — по-малко подснежна екосистема. А когато този зимен подслон намалява, много организми може да платят тежка цена.
Едно естествено „иглу“
Когато снегът се натрупва достатъчно — обикновено около 15 сантиметра или повече — над определен терен, той образува снежна покривка. В нея малки празнини, високи само няколко сантиметра, се съединяват около паднали дървета или камъни като лабиринт. Именно тези свързани пространства представляват подснежната екосистема.
Дебелият снежен килим действа като естествено изолационно иглу за това подземно пространство. Над снега температурата на въздуха може да варира широко — от –20 °C до +4 °C. Но под снежната покривка почвата остава почти постоянно около +1 °C — точно над точката на замръзване на водата.
Тази малка разлика — само около един градус над нулата — е критична. Тя позволява на много форми на живот да имат достъп до течна вода и да продължат жизнените си процеси дори през зимата, когато навън е замръзнало.
Живот във „втория свят“ под снега
В подснежната екосистема живеят различни микроби, които разграждат падналите листа и освобождават хранителни вещества, точно когато растенията започват да се събуждат през пролетта. Това помага за плодородието на почвата.
Сред насекомите и други безгръбначни има групи като дъждовни червеи, многоножки, бръмбари и паяци, които не само оцеляват, но и се размножават през зимата в този подслон. Някои от тях са специализирани само за живот в подснежната екосистема.
Дори по-големи бозайници, като лешояди, прасета и малки гризачи, използват това пространство за убежище. А някои птици, като глухари, се забиват под снежните преспи, за да се стоплят.
Заплахата от климатичните промени
Климатичните изменения променят това уравнение. Човешките емисии на парникови газове повишават средната глобална температура. Ако това продължи със сегашното темпо, средната продължителност на подснежната екосистема в световен мащаб може да намалее — от около 126 дни годишно (2014 г.) до около 110 дни към края на този век.
С по-малко сняг почвата може да бъде изложена на по-чести периоди на силно замръзване. За корените на растенията и за много микроби това може да означава унищожаване и загуба на хранителни вещества много преди пролетта да настъпи.
Организми, които са специализирани да живеят в подснежната екосистема, като някои видове паяци и бръмбари, могат да станат локално изчезнали, ако снежното покритие продължи да намалява.
Дори по-големите животни, като пика (малък тревопасен бозайник), показват спад в популациите си след зимни периоди с недостатъчно сняг, тъй като липсата на снежно „одеяло“ ги излага на смъртоносни студове и по-малко храна през пролетта.
Какво може да се направи?
Запазването на подснежната екосистема означава ограничаване на глобалното затопляне — тоест намаляване на емисиите на въглерод почти до нула.
Има и локални стратегии: например, учените изследват дали определени горски структури или природни убежища могат да съхранят сняг по-дълго, което да дава на подснежната екосистема и нейните обитатели шанс да оцеляват, дори когато климатът се затопля.
Превод: Радослав Тодоров
Източник: sciencenews.org
Изображения: canva.com, AI
