Преди около десетилетие учени откриват малка група хора, които не изпитват удоволствие при слушане на музика, въпреки че слухът им е нормален и получават удоволствие от други житейски преживявания. Това явление е известо като „специфична музикална анхедония“ (от гръцки: липса на удоволствие), и то се случва, когато мозъчните райони, отговорни за възприемането на звука, не успяват да комуникират правилно с тези, които генерират чувство на награда и удоволствие.
В проучване, публикувано в журнала Trends in Cognitive Sciences на издателството Cell Press, изследователите, които първи описват това състояние, обясняват как работи в мозъка и защо може да предложи по-широка представа за това как хората изживяват удоволствието и щастието.
Как се измерва колко възнаграждаваща е музиката
За да идентифицират хора с музикална анхедония, изследователите създават стандартизирана оценка, наречена Барселонски въпросник за музикална награда (BMRQ). Този инструмент оценява доколко музиката е възнаграждаваща за даден човек по пет измерения:
-
Емоционален отговор – какви чувства предизвиква музиката;
-
Регулация на настроението – дали музиката влияе на емоционалното състояние;
-
Социална връзка – ролята на музиката в социални ситуации;
-
Физическо движение – например желание за танц;
-
Търсене на нови музикални изживявания – колко човек иска да открива и колекционира нова музика.
Хората с музикална анхедония обикновено получават ниски резултати във всички тези категории.
Мозъчни образи и невронна дисконективност
Доказателства от поведенчески експерименти и мозъчни образи подкрепят идеята, че това състояние произтича от слаба комуникация между различни мозъчни мрежи. Хората с музикална анхедония могат да разпознават мелодии и да обработват звуци без затруднения – техният слухов апарат функционира нормално – но не изпитват удоволствие от слушането на музика.
Сканирането на мозъка с функционален магнитен резонанс (fMRI) показва подобен модел: когато тези хора слушат музика, те имат понижена активност в мозъчната система за награди – частта от мозъка, която обработва награди като храна, секс или изкуство – докато реагират нормално на други възнаграждаващи събития, например спечелване на пари. Това показва, че самата система за награди е запазена, но не е ефективно свързана с обработката на музиката.
Както обяснява един от авторите, проф. Жозеп Марко-Палярес от Университета в Барселона:
Това липсващо удоволствие от музиката се обяснява с раздяла между системата за награди и слуховата мрежа – не с неспособността на самата система за награди.
Защо мозъчните връзки имат значение
Според друг съавтор, проф. Ернест Мас-Ереро:
Ако системата за награди не работи добре, човек изпитва по-малко удоволствие от всякакви награди. В този случай това, което подчертаваме, е, че не само активацията на тази система е важна, но и как тя взаимодейства с други мозъчни региони, които са релевантни за обработката на всякакъв вид награда.
Генетика, среда и индивидуални различия
Изследователите все още не знаят със сигурност защо някои хора развиват музикална анхедония, но както генетичният състав, така и житейските преживявания изглежда допринасят за това. Нещо повече, скорошно проучване с измервания при близнаци показва, че генетиката може да обясни до 54% от различията в това колко хората се наслаждават на музика.
Дори при хора без това състояние, чувствителността към награди се променя много – и въпреки това повечето изследвания на мозъчната система за награди приемат удоволствието като нещо или „присъстващо“, или „липсващо“, а не като спектър от преживявания. Растящи доказателства сочат, че това предположение е невярно.
По-широки последствия извън музиката
Авторите предполагат, че методологията, използвана в това проучване, може да се приложи за изучаване на други видове „специфична анхедония“. Например хора с анхедония към храна може да имат дефицит в свързаността между мозъчни региони, които обработват вкусовите преживявания, и системата за награди.
Екипът планира също така да работи с генетици, за да открие конкретни гени, които могат да допринасят за музикалната анхедония, да проучи дали това състояние остава стабилно през живота или може да се промени, и дали – на по-дълъг срок – може да се обърне или лекува.
Превод: Радослав Тодоров
Източник: sciencedaily.com
Изображения: canva.com
