Астрономи заснеха далечна звезда, която изглежда е експлодирала два пъти. Този взрив може да е първата известна „суперкилонова“ — хибридно явление между свръхнова и сливане на неутронни звезди, съобщават изследователи в Astrophysical Journal Letters.
„Ще бъде невероятно, ако се потвърди, защото това би означавало, че наблюдаваме обекти, каквито никога преди не сме виждали във Вселената,“ казва астрономът Кол Милър от Университета на Мериленд в Колидж Парк, който не е участвал в изследването.
През август гравитационните детектори LIGO (в САЩ) и Virgo (в Италия) засичат вълни в пространство-времето, произхождащи от сливане на двойка неутронни звезди на разстояние приблизително 1.8 милиарда светлинни години. Едно нещо в този сигнал веднага прави впечатление: поне една от неутронните звезди изглежда има по-малка маса от тази на Слънцето.
Този факт е странен: физиката на звездите предполага, че неутронните звезди — ултракомпактни остатъци от свръхнови — обикновено трябва да тежат поне 1.4 пъти масата на Слънцето. И до момента всички наблюдавани неутронни звезди са по-масиви от Слънцето.
След регистрацията на гравитационните вълни, астрономите проследяват събитието с Палъмарската обсерватория в Калифорния. Няколко часа след първоначалното откритие те намират слаба червеникавa светлина, идваща от същата посока на небето. След това още 11 обсерватории събират данни в различни дължини на вълните през следващите дни.
Първоначално обектът изглежда като класическа килонова — експлозия, която се наблюдава след сливане на неутронни звезди и която създава тежки елементи като злато и платина. Такива събития първоначално са били наблюдавани при GW170817 през 2017 г. — до момента единственият сигурно потвърден случай на килонова с едновременно наблюдение на гравитационни вълни и светлина. Обаче, с течение на дните този нов обект започва да става отново по-ярък и да показва признаци на водород, характерни за свръхнова — масивна звездна експлозия. Това поражда въпроса дали наблюдаваното е просто килонова, или става дума за много по-сложен процес.
„Тогава осъзнахме, че ако обединим тези две части, това, което може да наблюдаваме, е килонова вътре в свръхнова — или т.нар. суперкилонова,“ обяснява водещата изследователка Манси Каслуал.
Екипът ѝ предлага следния сценарий: звезда първо експлодира като свръхнова и оставя зад себе си неутронна звезда, която се върти много бързо. Тази въртяща се неутронна звезда може да се е разделила на две по-малки, или да е образувала диск, от който се сглобяват две по-малки неутронни звезди — нещо като процеса, по който планетите се формират около млада звезда. В двата случая тези по-малки неутронни звезди после биха могли бързо да се приближат една към друга и да се сблъскат, което предизвиква втора експлозия — същинска килонова.
Някои учени, включително Милър, все още са предпазливи. Те посочват, че гравитационният сигнал може да е бил погрешно интерпретиран — например индуциран от наземни шумове като преминаващ камион, а не от истински космически източник. Също така не е напълно ясно дали източникът на светлината наистина е свързан с гравитационния сигнал.
„Дали настоящите доказателства са достатъчни, за да заложиш къщата си, че това е суперкилонова? Не,“ казва Милър, „но е възможно.“
Каслуал също подчертава, че доказателствата все още не са категорични и че това, което е намерено, трябва да се разглежда като кандидат, а не като окончателно потвърдено явление. Най-добрият начин да се докаже хипотезата би бил да се открият други подобни събития, по-близо до Земята, където наблюденията са по-детайлни.
Новото откритие е само вторият случай на килонова, наблюдавана както чрез гравитационни вълни, така и чрез електромагнитни сигнали, което подсказва, че тези явления не се случват често във Вселената.
Превод: Радослав Тодоров
Източник: sciencenews.org
Изображения: Canva.com, AI
