Когато си представяте плеистоценския свиреп вълк (анг. dire wolf, лат. Aenocyon dirus), вероятно пред очите ви изниква образът на едно от онези огромни, пухкави и страховити създания, които населяват Зимен хребет в „Игра на тронове“. И едва ли сте единствени — феновете на сериала, които се влюбиха в тези фентъзи вълци, започнаха да си купуват техни съвременни „двойници“, като сибирски хъскита, до степен, че се появяват съмнителни развъждания и нарастващи изоставяния на животни.
Но когато те наистина са бродили по земята, свирепите вълци далеч не са приличали на своите двойници от популярния фентъзи сериал. Огромните същества от семейство кучеви (Canidae), които някога са обитавали Северна Америка през плеистоцена, вероятно са изглеждали повече като гигантски червени лисици, а не като мегавълци, казва Ангела Перий, археолог от Университета в Дърам. И още по-изненадващо (и може би донякъде разочароващо) — звярът, подобен на вълк, всъщност почти не е бил вълк: генетичната линия на свирепите вълци се е отклонила от тази на днешните вълци, койоти и кучета преди около шест милиона години.
Перий и десетки други генетици, археолози, антрополози и зоолози от целия свят за първи път успяха да анализират ДНК на този загадъчен мегахищник в нова публикация в списание Nature. И това, което откриха, се оказа по-странно дори от фантастиката.
Останки от свирепи вълци са били открити за първи път през 1850-те години, а много от образците са запазени в почти идеално състояние благодарение на места като катранените ями Ла Бреа в днешен Лос Анджелис — естествени асфалтови капани, които засмуквали телата на праисторически животни като мамути, гигантски ленивци, пуми и свирепи вълци докато още са бродели из Америка. Морфологията на тези кучеподобни била толкова сходна с тази на съвременния едър сив вълк (Canis lupus), че дълго време никой не поставял под въпрос свързаността им с този животински вид.
„Оттогава насам не е имало особена промяна в това, което сме мислили за свирепите вълци,“ казва Перий. „Тъй като тяхната морфология, скелети и зъби изглеждат толкова близки до тези на вълците, просто предполагахме, че са тясно свързани със сивите вълци.“
Както еволюцията е показвала безброй пъти, фактът, че нещо изглежда като определен вид, не означава непременно, че принадлежи към същото семейство (с други думи: кралските раци също приличат на раци, но не са истински раци). Откриването на ДНК на мистериозния свиреп вълк обаче далеч не е лесна задача. В случаи като този в Ла Бреа асфалтът може да съхрани скелетите великолепно, но да разруши ДНК-то вътре, смесвайки биохимични следи от различни организми, погребани заедно, обяснява Пати Шипман, пенсиониран антрополог и специалист по взаимодействията между хора и кучеви. „Тогава стигнахме до извода, че нищо не може да ни каже каквото и да е за свирепите вълци,“ допълва тя.
Затова Перий и нейните колеги прекарали години в търсене на проби с добре запазена ДНК из целия континент. „От десетки и десетки образци успяхме да получим пет използваеми,“ казва тя. Генетичният анализ показал не само колко различни са свирепите вълци от другите кучеподобни, които населяват света днес, но и че те са били последната оцеляла линия от своя род.
Днес няма „свирепи кучета“ или „свирепи койоти“ — тези животни са изчезнали от Земята преди около 12–13 хиляди години. Причините вероятно са комплексни и включват интензивните климатични промени, настъпили при прехода към Холоцена — нашата настояща геоложка епоха. Тези промени изтласкали и други мегахищници, като саблезъбите котки и мечките с къси муцуни, докато големите тревопасни, от които те зависели, също започнали да изчезват. Вероятно не е помогнало и това, че хората се появили и започнали да конкурират хищниците за вече намаляващите източници на храна, отбелязва Перий.
Друга възможна причина за изчезването на свирепите вълци е появата на по-съвременни видове, които приличали на тях, като вълците и койотите, както и болестите, които те може да са донесли със себе си. Новото изследване показва, че свирепите вълци са били толкова еволюционно различни от сивия вълк и другите кучеподобни, преживели края на ледниковата епоха, че не са могли да се кръстосват с тях и да създадат по-устойчива популация, способна да се адаптира към новите условия.
„Кръстосването би могло да помогне на свирепите вълци да преживеят огромните екологични промени в края на ледниковата епоха, които унищожили почти всички големи животни в Америка,“ казва Робърт Лозли, професор по археология в Университета на Алберта, който не е участвал в изследването. „Вълците оцеляха. Койотите оцеляха. Но свирепите вълци — не.“
Сега, когато учените осъзнават колко уникални са били свирепите вълци, се отваря цял нов кръг от въпроси — дали са имали взаимодействия с ранните хора, кои са били най-близките им родственици и как точно са изглеждали малките, тежащи около 70–75 килограма: с гъста „зимна“ козина или по-скоро като огромно шиба ину. „Ако можехме със сигурност да кажем, че са били с този ръждивочервен цвят,“ казва Перий, „възраждането на свирепите вълци би било изключително вълнуващо.“
Превод: Радослав Тодоров
Източник: popsci.com
Изображения: wikipedia.org, AI
