Учени съобщават, че може би са извлекли ДНК на Леонардо да Винчи от рисунка от епохата на Ренесанса.
Следите от ДНК, вплетени в червен тебеширен скицник, наречен „Светото дете“, за който някои твърдят, че е направен от да Винчи, показват прилики с генетичен материал, извлечен от писмо от ХV в., написано от Фрозино ди сер Джовани да Винчи — братовчед на дядото на Леонардо.
По-конкретно, в рисунката и в писмото са открити последователности от Y-хромозомата, които съвпадат с тези на хаплогрупа — или генетична линия — с общ прародител в Тоскана, където е роден Леонардо да Винчи.
Изследователите публикуваха своите резултати във вторник (6 януари) в предварителния архив bioRxiv, така че те все още не са рецензирани от други учени.
Тъй като последователностите на Y-хромозомата се предават почти без промяна от баща на син, възстановяването на тези последователности е „отлична отправна точка“ за изследователи, които искат да реконструират ДНК на Леонардо да Винчи, казва Чарли Лий, генетик и ръководител на Jackson Laboratory for Genomic Medicine в Кънектикът, който не участва в изследването.
Въпреки това някои експерти не смятат, че самият Леонардо е направил „Светото дете“, вярвайки по-скоро, че един от учениците му е създал скицата.
Така че всъщност „е хвърляне на монета“, дали ДНК-то от рисунката е на да Винчи, казва Лий — генетичният материал може да принадлежи на ученик или на някой от многото куратори с тоскански корени, които са работили с рисунката през годините.
Изследователите искат да реконструират ДНК-то на да Винчи, за да помогнат при автентификацията на някои от неговите произведения.
Някои експерти също така предполагат, че генетичният материал на италианския полимат може да разкрие биологични причини за неговите изключителни артистични и други способности, като например по-добро от нормалното зрение.
Въпреки това съществуват много препятствия. Първо, гробът на да Винчи във Франция е частично разрушен по време на Френската революция, а останките са изгубени или поне смесени с други по време на преместването им в предполагаемото ново място за погребение в Chapelle Saint-Hubert в Амбуаз.
Въпреки че този гроб може да съдържа кости, богати на ДНК от ренесансовия гений, на изследователите не е предоставен достъп, за да секвенират генетичния материал, докато не бъде намерен надежден еталон за сравнение другаде.
Това оставя учените с малко опции, освен да се опитват да извлекат ДНК от произведения на изкуството на да Винчи.
Това поставя предизвикателства, тъй като някои произведения са недостъпни, а други — като „Проучване на предните крака на кон“ — нямат следи от човешка ДНК.
„Светото дете“ е единствената рисунка, приписвана на Леонардо да Винчи, от която до момента е извлечена човешка ДНК; въпреки това, нейната автентичност се обсъжда. Друг проблем е, че майката на да Винчи, Катерина ди Мео Липи, е погребана на неизвестно място.
Катерина е била тийнейджърка-слугиня, когато е родила Леонардо. Ако бъде открита, нейните останки биха могли да предоставят съвпадение с генетичния материал от рисунката „Светото дете“ за митохондриална ДНК — вид ДНК, която се наследява от майка към дете и обикновено е по-често срещана на обекти, отколкото ДНК от хромозоми.
Освен това на учените са им отказали достъп и до гроба на бащата на да Винчи във Флоренция, където биха могли да намерят Y-хромозомна ДНК, която да съвпада със „Светото дете“. А самият да Винчи няма известни преки потомци, защото не се е женил и не е имал деца.
Учените извлекли ДНК от рисунката чрез внимателно изтриване с тампон. Този метод може да помогне за автентифициране на всички видове произведения, чиито произход е несигурен, казаха експерти пред Science.
Превод: Радослав Тодоров
Източник: ivescience.com
Изображения: canva.com
