Хрис Бък стои бос в кухнята си, държейки стъклена бутилка нефилтриран литовски фермерски ейл. Той завърта бутилката леко, за да раздвижи слоя мая, излива бурно пенливата бира в стъклена халба и отпива от нея: „Мътна бира. Прекрасна!“
Той току-що е консумирал, може би първата в света ваксина, приета чрез бира, което може да се окаже първата малка глътка, водеща към това ваксините да станат по-вкусни, по-приемливи и по-достъпни за хората по целия свят. Или пък може да подхрани опасенията относно безопасността и ефективността на ваксините. А може и идеята да не стигне доникъде. Предстои да разберем това, но независимо от резултата, историята на неконвенционалния подход на Бък илюстрира правните, етичните, моралните, научните и социалните предизвикателства, свързани с разработването на потенциално животоспасяващи ваксини.
Бък не е обикновен домашен пивовар, той се занимава и с производство на лекарства. Той е вирусолог в Националния онкологичен институт (NCI) в Бетезда, Мериленд, където изучава полиомавируси, които са свързани с различни видове рак и сериозни здравословни проблеми при хора с отслабена имунна система. Той открива четири от 13-те полиомавируса, за които е известно, че заразяват хората.
Експериментът с ваксиналната бира е резултат от изследвания, които Бък и колегите му правят за разработване на традиционна ваксина срещу полиомавирус. Но експерименталните глътки ваксинна бира на Бък не са одобрени от работодателя му. Комитет по етика на изследванията в Националните здравни институти е казал на Бък, че не може да експериментира върху себе си, като пие бирата.
Бък казва, че комитетът има право да определя какво може и какво не може да прави на работа, но не може да управлява какво прави в личния си живот. Така че днес той е готвачът Гюсто, основател и единствен служител на Gusteau Research Corporation, организация с нестопанска цел, създадена от Бък, за да може да прави и пие ваксиналната си бира като гражданин и частно лице. Името на компанията му е вдъхновено от готвача във филма „Рататуй“, Огюст Гюсто, чието мото е „Всеки може да готви“.
Тялото на Бък е произвело антитела срещу няколко вида вируси, след като е изпил бирата, и той не е претърпял никакви лоши последици, съобщиха той и брат му Андрю Бък на 17 декември на платформата за споделяне на данни Zenodo.org, заедно с колеги от Националните институти по здравеопазването (NIH) и Вилнюския университет в Литва. Андрю и други членове на семейството също са консумирали бирата без никакви лоши последици, казва той. Братята Бък публикуваха и метода за приготвяне на ваксиналната бира на същата платформа. Крис Бък обяви и двете публикации в блога си Viruses Must Die на онлайн платформата за публикации Substack, но нито една от тях не е била рецензирана от други учени.
Втора етична комисия в NIH възрази срещу публикуването на текстовете от Бък на сървъра за предпечат bioRxiv.org заради самоексперимента. Бък написа опровержение на коментарите на комисията, но не искаше да чака нейното одобрение, преди да сподели данните. „Бюрокрацията възпрепятства науката и това е неприемливо за мен“, казва той. „Една седмица, в която хора умират, защото не знаят за това, не е нещо незначително.““
Нестандартният подход на Бък също така предизвика опасения сред други експерти относно безопасността и ефикасността на до голяма степен неизпитаната бира за ваксиниране. Въпреки че има обещаващи данни при опити с мишки, че ваксината действа, досега е съобщавал за резултати с антитела при хора само от собствените си глътки от напитката. Обикновено ваксините се тестват върху много по-големи групи хора, за да се види колко добре действат и дали предизвикват някакви неочаквани странични ефекти. Това е особено важно за ваксините срещу полиомавируси, защото едно от желаните приложения е да се защитят хора, на които предстои трансплантация на органи. Имуносупресиращите лекарства, които тези пациенти трябва да приемат, могат да ги направят уязвими към вреда от полиомавируси.
Майкъл Империале, вирусолог и почетен професор в Медицинския факултет на Университета на Мичиган в Ан Арбър, за първи път е видял Бък да представя идеята си на научна конференция в Италия през юни. Подходът с бирата го е обезпокоил. „Не можем да правим изводи въз основа на тестване върху двама души“, казва той, визирайки Бък и брат му. Също така не е ясно какви възможни странични ефекти Бък е наблюдавал. Ваксините за уязвими пациенти с трансплантации трябва да преминат през строги тестове за безопасност и ефективност, казва той. „Изразих притеснение, че според мен не е добра идея да се заобикаля този процес.“
Други критици предупреждават, че нетрадиционният подход на Бък може да подхрани антиваксинални нагласи. Артър Каплан, който допреди скоро ръководеше медицинската етика в Медицинския факултет „Гросман“ към Нюйоркския университет, е скептичен, че ваксиналната бира някога ще излезе извън кухнята на Бък.
„Това вероятно е най-лошият възможен момент да пуснеш нещо подобно, което публикуваш в Substack с инструкции как да се ваксинираш“, казва той. Много хора няма да проявят интерес заради антиваксиналната реторика. Пивоварните компании може да започната да се опасяват, че наличието на ваксинална бира на пазара би могло да накърни целостта на марките им. А Бък е изправен и пред потенциална негативна реакция от „национална администрация, която е изцяло враждебна“.
„Колебая се между две позиции по този въпрос“, казва Брайс Чакериън, вирусолог в Центъра по здравни науки на Университета на Ню Мексико в Албакърки. Понякога правителството взема решения за това кой може да получи ваксина въз основа на възрастта или наличието на предшестващи здравословни състояния, отбелязва той. „Съчувствам на разочарованието на Крис от подобни ограничения върху достъпа до ваксини.“
Чакериън добавя, че лично той няма опасения за безопасността на този конкретен тип ваксина. Въпреки това, казва той: „Аз вярвам в нашата система за тестване на ваксини. Смятам, че тя е изключително важна, за да сме сигурни, че продуктите, които се прилагат на хора, са безопасни, и че не подкопаваме общественото доверие във ваксините.“ Той нарича подхода на Бък „смел избор от негова страна, но интересен и, бих казал, напълно в негов стил“.
Болезнените опасности на полиомавирусите
Бък и колегите му от Националния онкологичен институт (NCI) работят повече от 15 години върху разработването на инжекционна ваксина срещу полиомавируси. Полиомавирусите са икосаедри (представете си зарове с 20 стени) с повърхностни протеини, които имат специфичен повтарящ се модел. Имунната система възприема този модел като „вроден сигнал за опасност“, казва Бък. Това ги прави привлекателни кандидати за ваксини.
Полиомавирусите са навсякъде и заразяват много хора, като причиняват сериозни проблеми при някои, но остават латентни при повечето. До 91 процента от хората са инфектирани с BK полиомавируси до 9-годишна възраст. BK е видът полиомавирус, срещу който Бък разработва ваксината си. „Polyoma“ означава „много тумори“, а вирусите се подозират за участие в развитието на рак на пикочния мехур. Някои доказателства сочат, че тези вируси причиняват и интерстициален цистит — болезнено заболяване на пикочния мехур, при което хората изпитват честа или неотложна нужда от уриниране. То засяга около 1–3 процента от хората в Съединените щати.
В публикация в блога си, с която обявява новите резултати, Бък разказва за посещение в педиатрична болница, където научава, че деца с BK хеморагичен цистит крещят толкова силно от болка в пикочния мехур, че болницата е трябвало да инсталира звукоизолация. „След това преживяване в съзнанието ми постоянно звучат крещящи деца“, казва той.
Освен това реципиентите на органни трансплантации могат да понесат увреждания на органите вследствие на полиомавируси. Това се случва, защото пациентите с трансплантации приемат имуносупресивни лекарства, за да се предотврати отхвърлянето на дарения орган. При реципиентите на бъбречни трансплантации органът може да бъде загубен, тъй като отслабената им имунна система позволява на латентния BK полиомавирус в донорския бъбрек да се реактивира и да причини увреждания.
Други трансплантирани пациенти могат да развият мозъчно заболяване, причинено от близкия роднина на BK — JC полиомавируса. Но пациентите с трансплантации, които имат високи нива на антитела срещу полиомавируси преди операцията, често са защитени от подобни усложнения. Бък казва, че трансплантационните хирурзи буквално го хващат за раменете и настояват за полиомавирусни ваксини за своите пациенти.
Тези пациенти са част от онова, което е подтикнало Бък към работата му — а личният му опит го е накарал да се опита да я направи достъпна извън обичайния процес на държавно одобрение.
Бък често разказва как негов приятел е бил лишен от ваксината срещу човешкия папиломен вирус (HPV), защото е бил възрастен мъж във време, когато достъпът до ваксината е бил ограничен до момичета в юношеска възраст. По-късно приятелят му умира от рак на главата и шията, предизвикан от този вирус. Бък казва, че отказът да се предоставят ваксини на хора, които ги искат, е морално еквивалентен на злото на експеримента в Таскиги — дълбоко расистка и неетична програма, при която на чернокожи мъже със сифилис е бил отказван пеницилин, за да могат учените да наблюдават последиците от нелекуването на болестта.
В крайна сметка той се надява да получи официално одобрение от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) за ваксината на основата на дрожди. Но, пише той в блога си, „между мен и отчаяните семейства, които буквално крещят за помощта ми, стои ледена стена от лицензионни битки, технически бариери и непробиваема регулаторна бюрокрация“.
Възходът на ваксината, основана на дрожди
Екипът на Бък в NCI работи с производител на ваксини в Индия, който притежава лиценза за традиционна, инжекционна версия на полиомавирусна ваксина, тествана върху животни. Тази ваксина се състои от външния обвивен протеин на BK полиомавируса — VP1, който се произвежда в клетки от насекоми и след това се пречиства, така че да останат само вирусните протеини. Тези протеини естествено се самоорганизират в празни вирусоподобни частици. Когато се инжектират, пречистените вирусоподобни частици водят до рязко покачване на нивата на антитела при резус маймуни — далеч над нивото, което може да предпази от инфекция, съобщават изследователите в списание Vaccine през 2023 г. Защитният отговор се е запазил през цялата продължителност на изследването — около две години.
Резултатите били толкова обнадеждаващи, че Бък започнал да се пита дали ваксината може да се прилага и по други начини. Той се запитал и дали изобщо е необходимо вирусоподобните частици да бъдат пречиствани. За своите „вирусни фабрики“ Бък решил да използва Saccharomyces cerevisiae — хлебната и пивоварна мая, която втасва хляба и ферментира вино, много видове бира, шоколад и кафе.
В лабораторията си в NCI екипът му впръсквал смляна мая, произвеждаща празни полиомавирусоподобни частици, в носовете на мишки, втривал я в кожата им и им я давал за ядене. Впръскването в носа е проработило, макар и не толкова добре, колкото инжектирането на пречистени частици. Втриването в кожата също е било ефективно, съобщават Бък и колегите му в публикации от декември. Но храненето на мишките със смляна мъртва мая изобщо не е проработило.
Това не е изненада, казва Чакериън. Съществуват перорални ваксини срещу ротавирус, холера и полиомиелит, така че това е жизнеспособна стратегия. Но в този случай вирусоподобните частици вероятно „просто се разпадат“ в киселинната среда на стомаха, казва той. Друго предизвикателство при разработването на перорални ваксини е, че много вирусни частици не взаимодействат с клетките в червата. Вируси като полиомиелита по природа инфектират чревни клетки, така че за отслабените вируси в пероралната полиоваксина не е проблем да навлязат в тези клетки и да задействат имунната система. Много учени, включително Бък, доскоро са смятали, че пероралните ваксини работят само ако съдържат живи, отслабени вируси или бактерии, които могат да инфектират чревните клетки.
Полиомавирусите се откриват основно в пикочните пътища. А групата на Бък не е създавала жив вирус. Дрождите произвеждат празни вирусни обвивки, които не могат да установят инфекция. Освен това S. cerevisiae не причинява инфекции при хора, така че Бък не е очаквал пероралната полиомавирусна ваксина да проработи.
За по-голяма прецизност екипът нахранил мишките с цели, живи дрожди, носещи вирусоподобните частици, смесени с храната им. Мишките „много го обичат и правят купон, когато им дадеш тази храна“, казва Бък.
Живите дрожди, впръскани в носа, не проработили — но „купонджийската“ храна довела до образуване на антитела при мишките. Това показва, че ако успеят да преминат през стомаха, празните полиомавирусоподобни частици могат да взаимодействат с имунните клетки в червата и да предизвикат образуване на антитела, казва Чакериън. Това е и знак, че живите дрожди биха могли да пренасят и други видове протеини за изграждане на имунна защита срещу други заболявания. „Това е изключително вълнуваща възможност“, казва той, „защото потенциално означава, че откритията му не се ограничават само до тази ваксина“.
С малко донастройване, смята Бък, дрождите биха могли да доставят ваксини срещу широк спектър от заболявания, включително COVID-19 и птичия грип H5N1, както и срещу ракови заболявания, причинени от HPV.
Сеизмична промяна в създаването на ваксина
Първоначалните резултати от храненето на мишките с живи дрожди били шок дори за самия Бък.
„Повторихме този експеримент няколко пъти. Не ми се вярваше“, казва Бък на Световния ваксинален конгрес във Вашингтон през април. „Когато за първи път видях как се появяват резултатите, усещането беше като земетресение.“
Това „разтърсване“ било предизвикано от познанията му за начина, по който храните и лекарствата се регулират в Съединените щати. Бък осъзнал, че може би няма да му е нужно одобрение от FDA, за да предостави полиомавирусна ваксина на хората, които биха могли да се възползват от нея. „Ако можеш да изядеш нещо, можеш да го продаваш като хранителна добавка“ или храна, казва той. Подобни продукти се регулират по различен начин от лекарствата или ваксините.
Тестването на ваксини и лекарства включва множество етапи на клинични изпитвания. Обикновено те започват с няколкостотин души, за да се установи дали има очевидни проблеми със сигурността. Ако няма такива, се провеждат по-големи изпитвания с участието на хиляди или десетки хиляди доброволци. Там учените търсят редки странични ефекти, които може да не са били видими в по-малките проучвания. По-големите изпитвания също така дават насоки за това колко добре действа ваксината. Дори след одобрение ваксините продължават да се наблюдават за безопасност.
Но Бък си представя ваксиналната бира първо като храна. Храните и хранителните добавки не са длъжни да преминават през множество етапи на тестване. Производителите на хранителни добавки трябва да установят безопасността на продуктите си преди продажба, но това може да се изчерпва с даването на проби на няколко доброволци. Освен това производителите на храни и добавки не са задължени да доказват пред FDA, че продуктите им действат както е рекламирано, макар че FDA и Федералната търговска комисия следят да не се правят неверни твърдения за лечение на конкретни заболявания.
Бък казва, че съставките в неговата ваксинална бира вече са част от хранителната верига и че компонентите отговарят на определението на FDA за „общопризнати като безопасни“ за консумация от хора. Освен това полиомавирусите се отделят в огромни количества с урината и се аерозолизират при всяко пускане на тоалетната, като се разнасят във въздуха и покриват всяка дръжка на врата в банята, така че хората вероятно несъзнателно вдишват или поглъщат милиони от тях всеки ден, казва той.
Хората, които не пият бира, могат да излеят алкохола и да изядат дрождите. Бък също така експериментира със сушени дрождени „чипсове“ или капсули с дрожди, но няма производствена инфраструктура за създаване на големи количества. Той се надява да привлече компании, които произвеждат мая за домашни пивовари, за да правят неговата ваксинална бирена мая.
И тук нещата стават деликатни. „Ваксините са лекарства. Всички знаем това. Няма как да се прикрие или маскира фактът, че ваксините са лекарства. Трябва да ги възприемате като лекарство“, казва Бък. „Но това, че нещо е лекарство, не означава, че не може да бъде и храна.“
Например пелинът се използва от стотици години като средство срещу малария. Носителката на Нобелова награда Ту Юю разработва неговата активна съставка в лекарството артемизинин. Пелинът може да се продава като хранителна добавка или храна, но по закон не може да се твърди, че лекува или предотвратява малария. Допускат се неясни твърдения като „подпомага имунното здраве“. Но ако някой иска да продава продукт едновременно като лекарство и като храна или добавка, продуктът първо трябва да бъде храна или добавка, преди да бъде разработен като лекарство.
Андрю Бък създава компания специално за продажба на дрождените щамове, разработени от Крис, и е осъществил продажби на двама учени, които са негови приятели и поддръжници. Братята Бък за кратко обмисляли да нарекат изобретението си „ваксиноподобна бира“, за да подскажат, че наподобява ваксина, по същия начин, по който India pale ale или белгийските бири следват стила на напитки от съответните страни. В крайна сметка решили да я нарекат ваксинална бира, за да е ясно предназначението ѝ, въпреки че братята не разполагат с неопровержими доказателства, че тя работи. „Границата, която не можем да преминем, е да твърдим, че тя е ефективна срещу конкретно заболяване“, казва Бък. „Единственият начин да се направи това е с пълно одобрение от FDA“ на дрождите като ваксина.
Разпалване на дебат за доверието във ваксините
Бък изпил първата партида — по една пинта на ден в продължение на пет дни — в края на май. След това направил две петдневни „бустерни серии“ през интервал от седем седмици. Той убождал пръста си преди и на редовни интервали след пиенето на бирата, за да измери дали образува антитела срещу вируса. Той вече имал антитела срещу един от четирите подтипа на BK полиомавируса, но се успокоил, когато видял как нивата на антителата срещу BK тип IV бавно се повишават след консумацията на бирата, съдържаща протеина от този подтип. Антителата срещу подтип II се повишили още по-бързо.
Антителата срещу подтипове I и II достигнали прага, смятан за защитен при пациенти с трансплантации, но тези срещу тип IV не достигнали необходимото ниво. Няма резултати от кръвни тестове за брат му или за другите членове на семейството, които също са пили бирата.
Подсилване на имунитета
Крис Бък измерил нивата на антитела в кръвта си срещу три подтипа на BK полиомавируса преди и след пиенето на ваксинална бира срещу подтип IV. Преди това Бък е имал антитела срещу подтип I. Тези нива останали приблизително същите, но антителата срещу подтипове II и IV се повишили след първоначалната доза ваксинална бира и две бустерни серии (отбелязани с халби бира).
Бък казва, че неговият самоексперимент показва, че човек може безопасно да бъде имунизиран срещу BK полиомавируси чрез пиене на бира. Но дори и той да е произвел антитела, няма гаранция, че и други ще го направят. А на този етап хората, които пият ваксиналната бира, няма да знаят дали образуват антитела или дали произведените антитела ще са достатъчни, за да ги защитят от развитие на рак или други сериозни здравословни проблеми в бъдеще.
Други учени, запознати с Бък и проекта му с дрожди, също имат противоречиви мнения за това как той може да повлияе на общественото доверие и приемането на ваксините.
Ако нещо се обърка, когато някой се опита да възпроизведе експеримента с бирата на Бък, Империале се тревожи за „вредата, която това може да нанесе върху способността ни да прилагаме ваксини, които са тествани, изпитани и доказани, както и върху общата вяра, която обществото има в нас, учените. В момента научната общност трябва да обмисля всичко, което прави, и да си задава въпроса: ‘Това, което правим, ще доведе ли до още по-голямо недоверие сред обществото?’“
Това е особено вярно сега, когато здравните власти в администрацията на Тръмп съкращават финансирането за изследвания на ваксини, подкопават доверието във ваксините и ограничават достъпа до тях. Скорошно проучване на Pew Research Center показва, че мнозинството от американците все още са уверени, че детските ваксини са изключително ефективни за предотвратяване на заболявания. Но доверието в безопасността на тези ваксини е ерозирало, особено сред републиканците.
„Отдавна е време да се разработят нови начини за прилагане на ваксини“, казва Каплан. Но предвид всички противоречия около ваксините, подходът „направи си сам“ на Бък може да има обратен ефект и „да съсипе една добра идея, която той има“, казва той. „Съмненията и страховете около ваксините, както и антиваксиналните нагласи, лесно могат да подкопаят нещо, което иначе би могло да бъде полезно.“
Престън Естеп, генетик и предприемач, който е създал собствена DIY ваксина срещу COVID-19 под формата на назален спрей, не е съгласен с оценката на Каплан. „Биоетиците и служителите по обществено здраве често казват, че X, Y или Z ще подкопае общественото доверие във ваксините, а всъщност те нямат никаква представа дали това е вярно или не“, казва Естеп, основател и главен учен на Rapid Deployment Vaccine Collaborative — неправителствена организация за изследване и разработване на ваксини срещу COVID-19. Групата от учени и „граждански учени“ от цял свят е тествала назалната ваксина на Естеп върху самите себе си месеци преди ваксините срещу COVID-19 да станат достъпни, макар че съществуват само анекдотични данни за нейната ефективност. През 2024 г. групата преминала към ваксинална формула, за която е доказано, че предизвиква имунитет при животни.
Ако ваксиналната бира се окаже ефективна и безопасна, тя може да изгради, а не да разруши общественото доверие, казва Естеп. „Тя позволява на хората да преживеят ваксините по един много обикновен, почти утешителен начин — като храна или напитка за комфорт.“ А след като братът на Бък продава дрождите, които хората трябва да превърнат в течна ваксина чрез домашно пивоварство, „това, което твърдя, е, че те не продават ваксина, а продават фабрика за ваксини“, казва Естеп.
Бък казва, че е по-важно от всякога хората, които искат защита срещу болести, да имат още една възможност. Дори при „размахването на саби“ от страна на администрацията на Тръмп, „те не могат да спрат хората да готвят в собствената си кухня“. Не е идеално да се налага да си приготвяш ваксината у дома, признава той. Но „ако нищо друго не проработи или ако администрацията напълно откачи и се опита да спре всичко по търговски път, това ще бъде единственото, до което ще трябва да прибегнем“.
Бък чувства морален дълг да продължи със своите самоексперименти и да направи ваксиналната бира срещу полиомавируси достъпна за всеки, който я иска. „Това е най-важната работа в цялата ми кариера“, казва той. „Достатъчно важна е, за да рискувам кариерата си заради нея.“ Това, което прави в домашната си лаборатория, е в съзвучие с ежедневната му работа, добавя той. „В договора ми с NIH пише, че работата ми е да създавам и разпространявам научно знание“, казва той. „Това е единствената ми работа — да създавам знание, да го споделям и да се опитвам да го предложа на обществото.“
Той не се възприема като бунтар. „Не съм радикал, който се опитва да подкопае системата. Аз спазвам системата и използвам единственото, което ми е останало като възможност.“
Превод: Радослав Тодоров
Източник: sciencenews.org
Изображения: canva.com
