Списание Nature обяви годишния си списък с десет влиятелни фигури в науката за 2025 г., като отличи хора, чиято работа е оформила важни научни развития и политики за общественото здраве през изминалата година. Списъкът обхваща разнообразни области – от изследване на дълбокия океан до генна терапия – и включва двама представители на Китай, уволнен служител по обществено здраве в САЩ и шестмесечно бебе.
Уволнена заради научната почтеност
Сред отличените е Сюзън Монарез, която е била директор на Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ за по-малко от месец, преди да бъде уволнена от администрацията на Доналд Тръмп през август. Тя попада в списъка заради позицията си в подкрепа на обществено здраве, основано на доказателства. Според показания пред сенатска комисия през септември Монарез е заявила, че министърът на здравеопазването Робърт Ф. Кенеди-младши е поискал от нея да одобри препоръки за ваксини „независимо от научните доказателства“ и да уволни специалисти по ваксините в агенцията „без причина“. „Бях уволнена, защото отстоявах научната почтеност“, е казала тя пред сенаторите.
Медицински пробиви и открития
Кей Джей Мълдун (KJ Muldoon), роден през август 2024 г., става първият човек, получил свръхперсонализирана терапия за редакция на гени чрез CRISPR на шестмесечна възраст. Лечението е насочено към рядко генетично заболяване – дефицит на CPS1 – което пречи на тялото да обработва правилно белтъците. Терапията е разработена и произведена само за шест месеца и е приложена през февруари 2025 г.
Невроложката Сара Тъбризи от University College London е отличена за водещата си роля в клиничните усилия по първата генна терапия, която показва данни, че може да забави развитието на болестта на Хънтингтън. Резултати от началото на септември сочат, че терапия, насочена към конкретен ген, би могла да забави хода на това невродегенеративно заболяване.
Китайският принос – от изкуствения интелект до океанските бездни
Двама китайски учени също са включени в списъка. Лян Уънфън е основател на DeepSeek – компания, работеща в областта на изкуствения интелект, която през януари привлече голямо внимание с модела R1. Той демонстрира високи възможности при значително по-ниска цена на разработка в сравнение с типичните подходи.
Също така китайката Мънжън Ду е отличена, като гео учен за откриването на най-дълбоките известни животински екосистеми на Земята. По време на спускания с подводен апарат тя достига дълбочини над 9000 метра в хадалната зона на Тихия океан.
Глобално здраве и големи научни проекти
Лусиано Морейра ръководи разширяването на бразилската програма с комари Wolbachia. През юли е открита най-голямата в света „биофабрика“ за комари, способна да произвежда 100 милиона яйца седмично, необходими за научни разработки в борбата срещу инфекции като денга, Зика и чикунгуня.
Прешъс Матсосо е съпредседател на преговорите, довели до първия глобален договор за пандемии. Той е одобрен от държавите членки на Световната здравна организация през май след три години разговори.
Тони Тайсън реализира 30-годишната си визия с обсерваторията „Вера Рубин“ в Чили, която представя първите си изображения през юни.
Още отличени
Сред останалите имена са Ифат Мербъл, която открива, че клетъчните протеазоми произвеждат антимикробни пептиди като част от неизвестен дотогава механизъм на имунна защита, и Ачал Агравал, който насочва вниманието към кризата с оттеглянето на научни публикации в Индия, въпреки личната цена за това.
Списъкът на Nature за 2025 г. очертава впечатляващ спектър – от смели етични позиции в общественото здраве до лечения на редки заболявания, нови хоризонти в изкуствения интелект, открития в най-дълбоките части на океана и глобални усилия за по-добра готовност срещу бъдещи пандемии.
