Войната за истината
В ерата на социалните мрежи и мигновената информация, далеч не всичко, което четем, гледаме или споделяме, е вярно. Една невярна публикация може да достигне до милиони хора за минути, да подкопае доверието в науката, да предизвика вражда между огромни групи хора или да застраши общественото здраве – както видяхме например с лавинообразното разпространение на фалшиви твърдения за COVID-19 и ваксините.
Тук идва ролята на факт-чекинга – проверката на фактите като журналистическа и образователна практика, чиято цел е да разобличава фалшивите новини, подвеждащите твърдения и дезинформацията.
Но доколко ефективен е факт-чекингът в световен мащаб? И как може да бъде използван в българския контекст – особено в училище, вкъщи и в дигиталното ежедневие на хората?
Какво представлява факт-чекингът?
Факт-чекингът, от англ. fact-checking (проверка на фактите), представлява процес на систематична проверка на публично достъпни твърдения – от медии, политици, инфлуенсъри или потребители – спрямо достоверни източници.
Факт-чекърите (или проверяващите фактите) се стремят да отговорят на въпроса: „Вярно ли е това?“, като за целта използват бази данни, научни публикации, официални документи и други надеждни източници. Работата им често включва и разяснение на контекста: дори вярно твърдение, извадено от контекста, може да бъде доста подвеждащо.
Работи ли факт-чекингът? Какво казват данните
Факт-чекингът е една от най-изследваните тактики за справяне с дезинформацията в последните десет години. Въпросът дали той е ефективен обаче няма еднозначен отговор – зависи от редица фактори: кой го извършва, как се представя информацията, каква е аудиторията, и дори – в какво настроение е човекът, който чете.
Краткосрочен ефект: факт-чекингът работи на първо време
Едно от най-цитираните изследвания по темата е на Гордън Пеникук и Дейвид Ранд (2021), публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences. Те проследяват как възприемането на фалшиви новини се променя, когато хората бъдат насочени да обръщат внимание на точността. Основните изводи от него сочат, че:
- Хората, които са получили напомняне „Помисли дали това е вярно“, споделят с 35% по-малко фалшиви новини в социалните мрежи.
- Дори кратки факт-чек интервенции (под 30 секунди) намаляват вероятността дадено фалшиво твърдение да бъде възприето като вярно.
- При млади участници (18–29 г.) ефектът е по-силен, отколкото при възрастни.
Това означава, че дори лека намеса – като заглавие „Това е проверено от факт-чекъри“ или линк към достоверен източник – може да промени мнението на получателя в момента когато отваря новината.
Дългосрочен ефект: положителен, но с ограничения
Колко дълго продължава ефектът от еднократен факт-чек? Според изследване на Wood & Porter (2019), ефектът върху корекцията на вярванията е:
- най-силен в първите 24 часа;
- намалява до 50% след една седмица;
- след 2–3 седмици при хора с твърди убеждения почти напълно се неутрализира.
Това налага извода, че факт-чекингът трябва да е системен и постоянен, а не епизодичен акт. В образователен контекст това означава, че децата и младежите трябва редовно да се упражняват в проверка и критично мислене, а не да получат само еднократна лекция.
Когнитивни и идеологически бариери
Не всички хора приемат фактите с еднаква готовност. Политическите пристрастия, емоционалните реакции и т.нар. „мотивационно познание“ могат да изкривят възприемането на проверената информация.
В Journal of Political Marketing (2019) е представен експеримент, в който участници с различни политически възгледи четат едни и същи факт-чек статии. Резултатите:
- 42% от хората с крайни политически позиции отхвърлят факт-чека, заклеймявайки го като „пристрастен“.
- Само 29% от участниците са променили мнението си след прочит на факт-чек, когато твърдението е в противоречие с личните им убеждения.
- Хора с по-високо образование и медийна грамотност са в пъти по-възприемчиви към проверената информация.
Тези резултати подчертават необходимостта от обучение по медийна и информационна грамотност още в училище, преди да се формират трайни когнитивни „филтри“, които да блокират фактите.
Цялата статия прочетете в новия безплатен специален брой на сп. „Българска Наука“ – „Защита от дезинформация“
